Бях на легло полувин месец заради кръка. Макар 'и и изкълчен много болшеше. Феновите ми изпращаха всеки ден подараци. Бях в стаята си на втория етаж и се сетих,че телефона ми е долу във всекидневната.
-Оф сериозно как ще си взема телефона с този крак?Не мога да звъня постоянно на Сехун за щяло и нещяло. Ще отида да си го взема, макар че каза,че ще идва постоянно,когато имам нужда.Но нали телефона ми е долу!Как и щях да му звънна?- Бавно се хванах за парапета и започнах да слизам. Изведнъж кръка ми се подхлъзна и паднах по стълбите. Извиках от болка. Вече кръка ми тотално отказваше да се движи. Започнах да лазя, за да си взема телефона. Щом го стигнах пресегнах да го взема,но не го стигнах.
-Страхотен късмет няма що! Първо си изкълчих крака,после не мога да го помръдна,а сега не мога да си взема телефона!Толкова ме боли кръка,много боли.Какво ще правя? Ще трябва да изчакам Сехун да дойде. Но той ще дойде чак утре.- Изпуфтях. Отпуснах се на земята, седях така близо час.-Оф тази болка вече не се търпи. Трябва да опитам пак.-При 10 опит успях да го взема. Обадих се на Сехун, но телефона му даваше зает. Имах номера само на мениджерите, Сехун,Лухан и на момичетата от SNSD проблема беше,че те бяха на турне в Япония и нямаше как да звънна. Звъннах на мениджерите и те ме скастрихя защо съм звъняла,имали важна работа и преди да кажа затвориха. Нямах друг избор освен да се обадя на Лухан.
-Ало Ким.-Той вдигна.
-Може ли да дойдеш у дома?
-Защо?Да ми извъртиш някой номер. Защото си изкълчи крака и ти е скучно.-Рече Лухан.
-Не,моля те ела. Паднах по стълбити и кръка ми отказва да мърда. Моля те ела,много ме боли. Всички са заети и не вдигат. Моля те Лухан.-Сълзите ми се спуснаха.
-Какво?Идвам веднага.-Той затвори,след 15 минути беше тук. Казах,че е отворено и влезе.
След като ме видя се стресна. Хванаме на ръце и ме сложи в неговата кола. След няколко минути ме приеха в болницата. Кръка ми се оказа счупен. Лухан ме посещаваше не знайно защо от време на време,а Сехун седеше и не се отделяше от мен. След няколко дни момчетата отидоха на турне в Китай и Япония. Аз стоях сама и чаках те да се върнат. Изписахаме чак след 2 месеца. Когато вече бях напълно здрава,започнах отново да репетирам. Но в съзнанието ми изникваше Лухан как ме носи на ръце. Затова тренирах повече за да не ми искача пред погледа. Цялата бях в пот,седнах на земята задъхана и си отворих шише вода. Чудех се как да отмъстя на Лухан като той все ме спасяваше, трябваше вече да действам преди да е станало късно. Или той ще бъде унищожен ,или аз. Само един от нас трябваше да оцелее в този свят и това щях да бъда аз. На всяка цена!
Извинявам се за грешките. Изразете мнение моля.
YOU ARE READING
Искам да ти отмъстя но не мога
RomanceБедно и невинно момиче,чиято съдба се подигра с нея. Малкото сираче,което сляпо се поддаде на момчето,което така силно обичаше. След това тя бива зарязана и сама. След години тя е готова да му отмъсти,но старата любов се завръща и този път дали той...
