Искам да ти отмъстя но не мога

Глава 14:Лин

Прибрах се в къщи и отидох в стаята си. Застанах пред снимката на Ким и я докоснах.
-Наистина ли си жива?-Проговорих на снимката и се усмихнах глупаво.
Обърнах се и видях Сехун на вратата.
-Тя жива ли е?-Попита ме директно.
-Не съм сигурен. Стори ми се,че я видях в автобуса.-Отговорих му. Той погледна настрани и се усмихна. За пръв път от толкова време го виждам да се усмихна.
-Ако е жива трябва да я намерим на всяка цена.-Каза Сехун със сериозен поглед.
-Ако е жива ще я открием.-Казах му категорично.-Но защо беше в стаята ми?-Попитах го.
-Не знам просто исках да говоря с теб. Вече ми писна да бъдем скарани.
-Наистина ли?-Попитах с надежда.
-Да.-Той ми се усмихна.
Двамата се прегърнахме и се сдобрихме.
-О виж ти двамата са се сдобрили след толкова време. Как се сдобрихте бе хора?-Попита ни Чан.
-Радвам се,че вече са приятели.- Обади се Суху.
-Хей да не сте си намерили нови приятелки?Изглеждате щастливи.- Засмя се Кай.
-Не просто днес сме в настроение.- Отговори Сехун.
-Хей Лу вчера говорих с братовчедка ми Лин и иска да се запознае с теб.Тя познава всички,но не и теб. Затова утре ще дойде.-Каза Д.О. докато си ровичкаше телефона.
-Ок. Момчета мисля да изляза за малко.-Казах.
-Чакай идвам с теб.-Обади си Сехун.
-Окей.-Отговорих.
-Най-накрая настроението се върна.-Обади се радостно Баекхюн.
След това излязохме.
-Но ако тя не е жива и само се заблуждаваме. Какво ще правим?-Попита ме Сехун.
-Имай вяра. Със сигурност не ми се припозна като я видях.-Отговорих категорично.
Ходихме на всички любими места на Ким,но  не я намерихме.
Изведнъж телефона ми звънна.
Беше Д.О.
-Ало.
-Хей Лу Хан прибирайте се вече.
Лин вече дойде.
-Но нали щеше да дойде утре?- Попитах го.
-Да но е подранила с полета.
-Ясно ще се върнем веднага.
-По-бързай тя много настоява да те види.-Каза Д.О и затвори.
-Какво става?-Попита Сехун.
-Трябва да вървим.-Казах му  и по пътя му обесних,че братовчедка му е пристигнала.
Щом влязох в къщата някакво момиче ме прегърна силно.
-Нямах търпение да се запозная с теб Лу Хан.-Усмихна ми се до уши, аз също се усмихнях,но по-леко.
-Това е моята сладка братовчедка Лин Парк.-Каза Д.О
-Приятно ми е.-Каза Лин развалнувано.
-И на мен.-Отговорих.
След това седнахме да вечеряме.
Лин  не откъсваше поглед от мен, следеше ме като ястреб.- Аз ще ставам. Лека на всички.-Казах.
-Лека.-Отговориха те.
Отидох в стаята си и някой почука.
-Влез!-Казах.
Влезе Лин.Цялата беше зачервена
и леко притеснена.-Какво има?- Попитах.
-Лу аз искам да бъда твоя.-Тя застана пред мен.-Харесвам те още щом те видях,но все не можех да се запозная с теб.И сега се радвам,че се видяхме.-Тя ми се усмихна.
Ако бях същия човек като преди и не беше братовчедка на Д.О. щях да се забавлявам с нея докато ми омръзне.-Моля те Лу Хан вземи тялото ми.-Тя свали блузата си.
-Съжалявам Лин,но не мога.
Преди време загубих важен за мен човек и не съм готов за нова връзка. А и ние не се познаваме добре.
-Но Лу Хан влюбена съм в теб още от първия миг щом те видях.
Знам всичко за теб всякаш те познавам от години. Знам каскво обичаш да ядеш,любимо число, цвят,занимяния всичко.
Дори знам за миналото ти и за Ким Ху.
-Моля  те не я споменавай.-Казах.
Тази ми звучи като луда фенка трябва да стоя по-далеч от нея и да открия Ким.
-Съжалявам повече няма.-Тя се поклони леко.
-Няма проблем. А сега се облечи преди някой да влезе.
-Да.-Отвърна. Облече се и след това си пожелахме "лека нощ" и излезе от стаята. Аз се проснах на леглото с мисълта,че ще намеря Ким.
След което затворих очи и заспах.

Извинявам се за грешките. Дано главата ви харесва.Според вас Ким наистина ли ще се върне? Или Лин ще заеме мястото 'и?
П.П На снимката е Лин.