Искам да ти отмъстя но не мога

Глава 9:Тайния дневник

Мин Ху
Прибрах се у дома. Къщата ми бе очудващо голяма. Не можех да повярвам,че живеех тук. Качих се в стаята си. Видях дневник на бюрото и го отворих.
-Радвам се,че няма катинар.-Започнах чета.
,,Лухан се възползва от мен, трябва да му отмастя на всяка цена...Какво става със сърцето ми защо се бошува така? Вече съм под въпрос какво да правя. Стария огън мисля,че се запалва.Не бива да го оставям да си играе отново със сърцето ми. Боли ме много, той не спира да ме наранява и да казва,че ме обича. Отново иска да се възползва,все още му нямам вяра.... Но един от нас трябва да оцелее в този свят и това ще бъда аз."
-Не мога да повярвам.-Казах си. От очите ми капеха сълзи. Бързо ги истрих.-Не няма да плача. Ще продължа започнатото. Лухан ще си получи заслуженото.- Казах си.- Щом план 1 се е провалил,ще използвам план 2.-Исках да продължа започнатото,но нещо ме спираше. Изведнъж извикна спомен пред мен. Спомен ,в който бях пострадала и той ме беше взел на ръце,друг,в който ме целува и прегръща и последния ,в който ми казва,че ме обича. Все още бях объркана не знаех какво се случва с мен. Сърцето ми биеше рязко и осещах силна болка. Проснах се на леглато и в миг телефона ми звънна. Беше Сехун. Вдигнах му.
-Да.-Казах.
-Как си?Имаш ли нужда от нещо?-Попита ме.
-Добре съм благодаря. Няма нужда от нищо спокойно.
-Добре. После ще дойда ти ме чакай. Става ли?
-Добре. Чао.
-Чао.-Послех затворих телефона. Седнах на компютара и бях получила много писма. Явно от почитатели. Всеки ме питаше как съм и да се оправям по-бързо. От усните ми се появи лека усмивка.
На вратата се звънна.
-Сехун дойде много бързо.-Слязох да отворя и пред мен стоеше Лухан.-Мога ли да ти помогна с нещо?-Попитах го като повдигнах вежди.
-Дойдох да те видя. Може ли да вляза.
-Да разбира се.-Той леко се усмихна.-Искаш ли нещо за пиене?
-Вода моля.
-Добре.-След това му я занесох.
-Харесва ми новото ти аз.-Лухан ми се усмехна.
-А благодаря.-Отвърнах с усмивка.
-Може ли да те питам нещо?
-Да кажи.
-Обичаш ли ме?-Тези думи пронизаха сърцето ми. Очите ми се разшириха от ръпроса. Не знаех какво за кажа.
-Като приятел да.
-Ами като нещо повече.
-Обичам Сехун.-Излъгах. Щях да кажа истината,ако не бях прочела дневника.
-Наистина ли?Не ме лъжеш нали?
-Да. Наистина съм влюбена в Сехун.
-Защо осещам,че ме лъжеш?- Той се изправи и надвеси над мен. Сърцето ми заби лудо и се
по-червих.
-Не те лъжа. Истината казвам. Не обичам да лъжа хората.
-Предишното ти аз малко обичаше.-Засмя се той и аз също.
-Да,но това е новото ми аз.-Наклоних леко глава и се усмихнах.
-Аз ще вървя.-Каза Лухан и излезе. След като излезе,сърцето ме заболя. От очите ми излязоха сълзи,а не биваше. Трябваше да опитам отново да го намразя, заради предишното ми аз. Но явно то вече се е влюбило.

Извинявам се за грешките. Харесва ли ви главата?Какво мислите,че ще стане после?
Хора видях,че главата не се е качила. Това е глава 9 извинявам се много.