Искам да ти отмъстя но не мога

Глава 12:Скръбна камбана

Станах взех ножа и застанах пред огледалото в банята.
Нещата за мен вече свършиха, вече не искам да се измъчвам и да страдам всеки ден,все повече и повече.
Няколко сълзи се стекоха по бузите ми,затворих очи и след това ми причерня.
Видях  кръвта от ръката ми да се стеле по пода и след това се отпуснах и затворих очи.
ГТЛ
Сехун стоеше на място и помръдваше след като видя,че Ким избяга изглеждаше все едно като статуя.
След това видях как няколко сълзи се стичат по лицето му.
-Не трябваше да го правя.-Той подсмръна и продължи през сълзи.-Обичам я толкова много.
Трябваше да се откажа от нея щом разбрах,че си я целунал и дори ти е била отвърнала. А при мен тя просто ме избута и избяга.
-Съжалявам Сехун.-Прегърнах го,но той ме бутна.
-Искам да остана сам. Не искам повече да разговарям или да те виждам!-Извика ми той и тръгна към в къщи.
-Трябва да говоря с Ким.-Казах си и отидох към къщата 'и.
Почуках  и звъннах на вратата,тя не отвори. Виках силно,но тя не отговаряше.
-Може да е отишла на друго място.-Помислих си.-Не трябва да е тук,тръгна към посоката си за вкъщи.-Замислих се.-Ким ако не отвориш ще разбия вратата! Ким Ху отвори трябва да говорим,моля те!-Тя отново не отвори.
Тогава с няколко бутания разбих вратата. Започнах да я търса из стаите и след това я видях в банята цялата в крък идваща от  китката 'и. -Ким!-Извиках  и отидох до нея.-Ким събуди се!Чуваш ли ме! Отвори очи!-Хванах я бързо и я оставих в колата си.
Тръгнах към болницата всичката скорост ,която имах.
Щом пристигнах я искарах от колата и я заведох вътре.
Докторите веднага я отведоха в операционната.
Чаках близо 2/3 часа докато един доктор не излезе.
-Как е тя докторе?Моля ви кажете ми?-Попита притеснено.
-Съжалявам господине не можахме да я спасим. Моите съболезнования.-Щом чух това се панирах. Не може Ким да е мърта.Какво ще правя без нея сега? Не искам тя да умре.Не мога да съм без нея.
Усетих как няколко сълзи се стичат по лицето ми. Седнах на една от пейките в болницата и гледах празно в земята докато сълзите напираха в мен.
Повече никога нямаше да видя Ким,нямаше да видя моята любима,която обичаше да ме размива.
Днес бе най-ужасния ден в живота ми.
Първо загубих Сехун като приятел, а сега загубих Ким завинаги.
Една седмица по-късно
Всички групи бяха дошли на погребението на Ким,всички от екипа и дори нейни фенове.
Сехун бе много съсипан от факта,че тя е мъртва.
Стаеше и гледаше гроба 'и без да мига.
Момчетата го накараха вече да си тръгват и накрая устанах само аз.
Чуствах се виновен,че тя умря заради мен,затова,че съсипах живота 'и ,и че я направих нещастна.
Отвинявах се,исках да я видя още веднъж. Да видя красивото 'и бяло лице,да чуя нежния и глас и да докосна нейните сладки устни отново.
Приближих се и докоснах гробната
'и плоча,поставих бялата роза, която толкова ми напомняше на нея. Красива и пищна,но с бодли, от които ще те заболи. Това бе тя същата красива  роза.
След като я остових на гроба 'и се прибрах и пуснах концертна, на който тя  пееше.
Любувах се на глъса,който никога отново нямаше да чуя.
Взех една снимка на нея,тайно от стаята на Сехун и я оставих на секцията,близо до гардероба с една роза. Погалих снимката 'и и легнах на леглото си.
Сехун все още не ми говореше от онзи проклет ден,в  който световете на всички рухнаха.
Аз никога не си простих,че загубих моите най-ценни хора от мен. 

Извинявам се за грешките.
Знам,че не трябваше героинята да умира,но това изобщо не  е финала. Нататък ще има все повече изненади и ще се зарадвате,когато разберете какво предстои.