Искам да ти отмъстя но не мога

Глава 6: Върви си,моля те

След като изпих минералната вода се изправих взех си нещатата и излязох на вън. Видях Сехун да ме чака отпред.
-Сехун!-Извиках и го прегърнах.- Нямяхте ли турне?
-Отмени се. Посетихме само Китай, но при Япония не успяхме да идем. Защото някой е запалил сцената, на която щях ме да пеем.
-Жалко.
-Да.Хей гладна ли си?Искаш ли да хапнем?
-Потна съм,нямаше топла вода и не можах да сe изкъпя.
-Тогава се прибери,изкъпи се и облечи нещо официално.-Той ми се усмихна.
-Добре.
-След 2:00 часа ще те взема.-Рече той. После ме откара в къщи. Отидох да се изкъпя. Търсих половин час какво да облека. Накрая си облякох червена,къса рокля с падащи,къси рамене. Когато бях готова Сехун ме чакаше отпред. Подари ми букет от рози. Аз се зачервих и усмихнах леко.
Той ме заведе в скъп 5-звезден ресторант в Корея. Не ми пукаше особено колко пари щеше да похарчи все пак само го използвах. 
Не ядох много,но Сехун си поръча куп неща за хапване. Когато погледнах настрани до нашата маса беше седнал Лухан с някакво момиче. Изведнъж сърцето ми се сви като ги видях. 
-Сехун може ли вече да си ходим?- Попитах го.
-Нахрани ли се вече?Нищо не си докоснала.
-Да,нека да тръгваме.
-Добре.-Сехун забеляза Лухан и го поздрави. Лухан ме погледна,аз отвъртях поглед настрани. Не знайно защо.  Момичето,с което беше Лухан се казва Су Джин. Неговата хореографка. Сехун поиска да се разходим,но аз отказах,казах че съм уморена.  Но всъщност се чуствах гадно. Облякох пижамата ми,след това се почука на вратата ми. Отидох и отворих. Не можех да повярвам на очите си това беше Лухан. Аз започнах да затварям вратата,но той я спря с крака си.
-Какво искаш?-Попитах го.
-Харесваш ли ме?-Попита ме директно.
-През мечтите ти. Ненавиждам те Лухан. Стой далеч от мен.
-Няма,защото знам,че ме лъжеш.
-Ами ако не те.
-Тогава.-Той ме целуна. Очите ми се разшириха,започнах да се отпускам,но така аз щях да загубя. Избутах го.
-Какво правиш?
-Започна да ми отвръщаш. Не можеш да ме излъжеш Ким.
-Млъкни!Гледай си работата нещастник!-Извиках право в лицето му.
-Не можеш да ме измамиш вече Ким. Просто не можеш.- От очите ми избликнаха сълзи.
-Защо,защо...?-Започнах да го удрям в гърдите.-Защо ми го причиняваш?Не осъзнаваш ли,че така ми докарваш повече болка?-Той хвана ръцете ми и ме погледна тъжно. Свлякох се на пода със сълзите си.-Моля те оставиме.Не ме наранявай повече.-Той клекна пред мен.
-Съжалявам Ким.-Прегърна ме. От очите ми се изливаха купища сълзи. Бутнах го.
-Моля те Лухан върви си.-Изправих се и затворих вратата, после я заключих. Продължих да плача и се облегнах на вратата, бавно се свлякох на земята и събрах коленете си и поставих главата си на тях.
Не утрален разказвач
Лухан седеше все още зад врата, облегна се на нея в седнало положение и се загледа в нощното небе.

Извинявам се за грешките, моля изразете мнение. Според вас какво ще се случи после.