Завръщане в реалността

14 5 0
                                    

Тичах....  и тичах .... вече не ми стигаше въздуха. Внезапно се блъснах в нещо и паднах назад. Щом се наддигнах видях моите приятели, които също лежаха на тревата. Много се радвах да ги видя, най- сетне някой със здрав разсъдък. Изправих ме се и заобяснявах какво се е случило преди малко, а те ме гледаха с недоумение и съмнение. Почти ги бях убедила в думите си щом споменах необяснимата промяна в очите на Марк. След цялата ми задъхана реч се успокоих и тръгнахме бавно нанякъде просто, за да не стоим на едно място.

- Значи момчето, което магически от животно се превърна в човек, твърди, че всички ние сме от друга планета...- обобщаваше с леко раздразнен тон, Лорейн.

- И че сме попаднали тук заради страха му от женитба, така ли?- допълни Хана.

- О, да не забравяме, че има и зъл близнак, с когото са в едно тяло.- подчерта Вейн, докато беше на конче върху Бен. (Даъ, тя обича да я носят на конче)      
 
- Като изключим факта че е сладък май нищо друго не му е наред на тоя Марк.- въздъхнах аз.

- Ами ако искате да се прибираме, всъщност някой знаели как?- обади се най- после и Бен.

Стигнахме пак до онова езеро, където бяхме щом дойдохме. Странното е че този път водата беше като прозорец. Ако се загледаш, можеше да видиш нашия свят: училището, парка и всички хора в града. Странно беше, но и някак красиво и интересно.В този момент Вейн, надничайки отгоре, залитна напред и двамата с Бен паднаха във водата и изчезнаха. Появиха се в парка, изобразен върху гладката езерна повърхност. Може би, наистина те са там сега и затова, след всичко случилосе, ние трите просто скочихме.

Най - сетне удома!!!

мечтаTahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon