Пристигнах в селото на баба и дядо,в което не бях стъпвала доста отдавна.Щом пристигнах видях старата къщурка..все така пълна с цветя около нея,котките се разхождаха и гонеха мишки.Влязох без никой да ме чуе...не ми трябваше ключ,защото вредата беше от онези старите,които се отварят само с резето.Тръгнах по пътеката и старото куче ме видя,загледа ме и не издаде никакъв звук,все едно ме е беше виждало и преди.Стигнах до вратата,отвън миришеше на туко що направен кекс,и питка...щом почуках чух мъжки пълен глас,това беше дядо ми.Чудех се какво ще стане ,ще ми се зарадва ли,или ще ме изгони ,но на мен ми беше все тая.
Вратата се отвори:
-Да ,моля?
Аз за момент изгубих ума и дума,не бях виждала дядо си близо 6 години,а промяната беше голяма.Вече понакуцваше,а косатата му побеляла толкова много.
-Аз съм Моли Пиарсън!
Той ме погледна и от очите му тръгнаха сълзи,аз се натъжих и той от нищото ме прегърна.
Веднага ме покани вътре,даде ми едни терлички и викна баба.
Тя както обикновенно шеташе из кухнята и нямаше никаква представа кой е тука.
Дядо ме заведе при нея,тя се обърна с кора яйца в ръцете си,щом ме видя ги изпусна моментално.Тръгна да ме целува,прегръща и да ми се радва!
На вечеря баба беше приготвила голяма трапеза с баници,питки,домашно сирене...общо взето това ,което можеше да се подаде.Почнаха да ме разпитват..и ме питаха ,колко дълго ще остана,и аз им казах,че ако няма проблем ще е за цялото лято. И двамата се зарадваха толкова много.
Като си легнах баба ми вече си беше пуснала турските сериали! Не бях много изненадана от това но нали все пак е баба. Незнайно защо аз заспах към 21:00 часа. Събудих се към 07:30 и отвън вече миришеше миришеше на любимите ми мекици на баба. Беше направила чай от липа ,до него 4 мекици. Беше ми станало скучно, в началото помагах на баба и на дядо,а след това те ми казаха да изляза,за да се запозная с някого. Аз се облякох и излязох навън до магазина там бяха седнали две момичета погледнаха ме и дойдоха при мен. Почнаха да ми приказват:
-Ти как се казваш?И от къде си? Това момиче се казваше Анджи,а другото ми беше толкова познато, не може да се сетя от къде ,казваше се Люси . В този момент аз усетих че Люси беше една от първите ми е приятелки когато си идвах когато бях малка.Аз им отговорих,че съм от града,и ,че се казвам Моли.
Когато Люси чу,че се казвам Моли, тя в този момент ми скочи на врата и ме прегърна! Анджи ни погледна много странно,но и с нея се сприятелих много бързо.Почнахме да си приказваме ,след около един час дойде момче на име Майк,той беше уникален,смеха му беше много смешен,и май беше хвърлил око на Анджи,беше добър приятел,и още е. Четиримата ние станахме голяма групичка ,постоянно излизахме заедно. Прибрах се към седем защото трябваше да вечерям и отново излязох до към 22:00.След вечеря излязох и при нас дойдоха още 2 момчета и едно момиче.Едното момче се казваше Крис,а другото Уил.Момичето се казваше Преси.Крис беше мн готин,с хубаво тяло,красиви очи,но беше от онези момчета,които винаги са с гадже,а при Уил... беше добро момче,забавно,но някак странно,а Пресито беше леко пълна с тъмни коси.Вечерта се разсходихме към селската чешма...докато ходехме,а видях черна сянка зад нас,но като се обърнах нямаше никой. Крис веднага ме усети ,че видях нещо и ми каза повече да не се обръщам ако го видя. Аз учудена от това което ми каза, просто си взех една шепа от семките на Анджи и почнах да чопля.Всички млъкнаха, и аз вдигнах темата за това което видях.
А те само ме погледнаха и нищо не казаха!
ŞİMDİ OKUDUĞUN
„Мистерията"
FantastikИсторията за едно момиче живеещо далеч от обикновенния живот,винаги в града и вечно заето,момичето се казва Моли. Моли решава да си почине от градския живот .Тя отива в едно отдалечено от града село,и намира приятели,но нещо странно става там!Дали и...