„Мистерията"

5 глава

Как се чувствах?Какво ставаше?Дали ме харесваше или беше просто израз на слабост!?
Незнам...всичко беше объркано!
Щом се прибрах,мислех за едно и също!Само за изживяното със Стефан.Държах се студено с него,защото ми беше трудно да се правя,че вече не го харесвах,но ето,че всичко ми се върна,обаче се върнах назад...СЯНКАТА!?
Бях забравила за това..
На сутринта се оправих и излязох,вече всички се бяха събрали зад сградата и ме чакаха...със Стефан се спогледахме,и веднага се зачервихме,но аз пак си продължих..почнах да им разказвам това,което видях,почнахме да развиваме тема за нещото и лека по лека да разнищваме нещата,но бавно!
Трябваше да се прибирам да помогна на нашите:

-Аз ще се прибирам,после ще изляза!😊

-Да дойда ли с теб?-каза Стефан

Беше ми неудобно и не исках да говоря с него,и отказах!

-Да,Стефан по-добре върви,не се знае,може да я види без да иска!-каза Анджи!

Докато говореше,той вече беше дошъл.

-Трябва да поговорим?😐😉-Стефан

-Не мисля,че има за какво?Ясно ми е ,че не може да има нищо между нас!Знам,че вчера беше просто израз на слабост..всеки го прави,без да иска...😉😞

-За какво говориш?Не беше израз на слабост,наистина исках да те целуна..защо мислиш така?😐

-Защото ми е ясно,че не съм момиче от твоята класа.. не нося скъпи обувки,нито скъпите дрехи?😡😢

-Мислиш,че съм от типа момчета,които гледат външноста..Не!Жестоко се лъжеш,истината е,че те харесвам от Летния Хелоуин...там беше себе си...!😕😕😍

Вече бяхме почти до вкъщи,а той не ме пускаше да се прибера...!

-Виж Стефан...аз не съм спирала да те харесвам,и в момента ми е трудно да осмисля нещата!
После ще говорим.. 😐😞

Обърнах се,и почнах да вървя и дочух как Стефан почна да върви надолу.
Прибрах се,но нашите ги нямаше,имаше само една бележка,че отиват до града,и после ще ми звъннат.Прибрах се,и пак излязох..очаквах Стефан да беше заминал вече надолу,но той ме чакаше пред вратата,а чух стъпките му,но явно е било нарочно.
Казах му,че нашите ги нямаше,и продължихме надолу...той ме спря на сред пътя и ме целуна:

-Какво правиш?...нали ти казах,че ми е трудно!

-Кое е трудно? Да бъдеш с мен ли?😡😯

-Да!-казах през една сълза😞

-Моля?Страх те е да бъдеш с мен?!Защо?😐😕😯

-Защото...от онзи ден в училище ...Виж не искам да бъда наранявана още един път!!😞

-Аз няма да те нараня...Обещавам!😮😊

Той се доближи до мен и ме прегърна силно...все едно бяхме заедно..,но ние наистина точно там се събрахме..дори без въпрос!
Хвана ме за ръката,и тръгнахме!
Чувствата бяха уникални...щом слязохме долу..всички викаха,поздравяваха...и Майк викна:
-Хора вижте!
Всички погледнахме...видяхме ме я през бял ден,толкова без лика,странна..,но тогава стана нещо с мен...паднах на колене!Всички дойдоха при мен,и щом се обърнаха да я видят ,нея вече я нямаше!!!