„Мистерията"

14 глава

И така..Продължихме с играта на волей,и както си играем по едно време се чу клаксон от кола,погледнахме и това беше Джеймс.Люси направо откачи от щастие,но щом го видя му се метна на връта и после се целунаха..Бяха толкова сладки!!Викахме го да играе с нас...продължавахме да се забавляваме ,но топката отиде на далеч,понеже Люси много обича да рита и аз казах,че отивам да я взема.Видях я до една пулосрутена къща,а до нея една малка къщурка ,като за деца..отидох до топката и щом я взех ,изведнъж паднах в някаква дупка!Извиках понеже се стреснах.Чух как Стефан ме вика и после го видях над главата си,докато се чудеха как да ме вдигнат аз се оглеждах и се оказа,че бях в някаква маза.Беше пълно с буркани от незнам колко години..реших да вляза на вътре,чух,че момичетата се притесняват къде отивам и за това викнах някой да дойде с мен..естествено слезе Стефан!Той включи фенерчето от телефона си ,хвана ме за ръката и продължихме да вървим в мрака!
Продължихме така и аз чух шум след ,което стиснах ръката на Стефан,а той ме погледна и ми направи знак да мълча.Продължавахме напред...аз чух някой да казва *никой не ви иска тук* ...Обърнах се ,но нямаше никой...
-Стефан, чу ли това?-Изплашено попитах
-Не!Какво да чуя??-Каза той
-Нищо!Сигурно ми се причува!?-Казах аз като разтърках слепоочието си.

Не ти се причува Моли!!!Не ви искаме тук!!- Викаха те,докато цялата маза се усвети от свещи от по на доста години.

Докато ги слушах,Стефан изкрещя зад мен и се струполи на земята все едно получаваше гърч!
Чувстах се много изплашена,не знаех какво да правя....Въпроси връхлитаха я главата ми,но най-важното за мен беше да спася Стефан.
-Какво искате от него оставете го!!!-виках на тези,които ми говореха

-Махнете се от тук!!!-Ядосваха се тези същества

-Няма да се махна...какво е това място,защо не искате да сме тук???-Изправих се аз и виках на нищото

В този момент Свещите утихнаха,и Стефан се изправи,щом го видях видях почнах да го прегръщам,но той се отдръпна от мен и каза:

-Аз не съм Стефан,аз съм собственичката на тази маза и къщата,и това е чужда земя,и не може да сте тук!!-Каза Стефан с женски глас

-Но защо тогава не ми го казахте направо,а трябваше да наранявате приятеля ми???-Казах аз притеснено

-Защото Моли,ти поиска да разбереш ,защо толкова не ви искаме тук...аз ти казах,но нека чуеш цялата история...Тук преди доста години живяхме ние..Аз ,Съпруга ми,И двете ми дъщери.Едната се беше много добра и мила,но другата беше съвсем обратното...