„Мистерията"

4 глава

На село започваше да ми харесва,толкова беше готино,всички навън.Смях,семки,нещо за пиене,и прекрасен слънчев ден...само това ни трябваше.Същия ден,когато излязох с Майк и останалите..някъде към 19:30 се събрахме зад една страра сграда,там се събирахме.Седнахме там,естествено се забавлявахме много и видях нещо да помръдва в храстите до едно голямо дърво.Загледах се,нямаше нищо.След около 15 мин. пак почнаха да мърдат,станах си от мястото и отидох да видя,всички ме питаха къде отивам,а аз отговарях, че просто отивам да видя нещо.Отидох и видях...нещо много странно,черно,без лице,почти невидимо...беше за секунда,две.Щом го погледах се чух странен звук,като от вятър.Самата сянка почна да върви ,докато не стана просто топче и седеше наистина като сянка на старата сграда.Тя се движеше,а аз я следвах,и все едно бях унесена,и може би малко уплашена,все едно исках да знам всичко...продължих да вървя,докато не стигнах от другата страна на сградата...там беше скрито с една малко далечна улична лампа.Никой не ме виждаше гледах я още,и още...и в този момент някой ме докосна по рамото,това беше Стефан от училището ми,а сянката просто изчезна в мрака.Аз се обърнах...запъхтяна от стреса!

-Какво правиш тук?-го попитах ядосано😡

-Зачудих се на къде отиваш и реших да дойда с теб!-отговори той с лека усмивка😏

По някакъв начин това ме накара да се почувствам специална,но въпреки това,той нямаше нужда да идва..все пак не ми трябва гледачка.

-Мисля,че си знам годините,и не ми трябва детегледачка!😡

-Какво ти става?Държиш се студено с мен от няколко дни!?Знам,че не си малка,но това не пречи да те видя!😕😊

-Офф...върви си при гаджето..тя няма ли да се разсърди,като разбере,че идваш да ме видиш?😕😠

-Аз нямам приятелка вече!Видях я да се натиска с едно момче на завършването!😐

Погледнах го с тъга в очите,и ми се прииска да го прегърна и да му се извиня...това беше най-дългия ни разговор до сега..само двамата!

-Това не е оправдание за да идваш подир мен!

Обърнах се и направих една крачка,и Стефан ме хвана за ръката и ме дръпна.Опря ме в стената....устните му бяха на милиметри от моите...

-Може да не е оправдание,но това е!

Той ме целуна....остана вцепенена,той искаше да продължим с целувката и така и стана...задълбочихме се,беше уникално...!
Спряхме се като чухме,че ни викат...само се похледнахме,усмихнахме се,а моите бузи горяха...,но си струваше.Отидохме при другите все едно нищо не е станало.
Седнахме и почнахме някаква тема...,но ние двамата се подхилквахме,и се споглеждахме!