„Мистерията"

9 глава

Беше много странно всичко...събудихме се на сутринта,беше 09:30,успокоих се,защото вече не беше 03:07ч.
Щом се събудих,сякаш всички се събудихме едновременно.Почнахме да оправяме,но никой не пророни нито дума.След 1час нашите си дойдоха ,и ние тогава излязохме.

-Какво ще правим днес?-казах все едно нищо не е станало

-Ами...хора,аз нямам никакво намерение да говоря за снощи,и искам да си починем от това всичко напрежение!Сетих се!Айде в вкъщи на басей,следобяд!-каза Анджи

Всички се погледнахме и почнахме да се смеем в съгласие.

След 2часа вече се събирахме утях.
Всички бяхме по бански..,а момчетата все така зяпат задници!
Скачахме,гмуркахме се,забавлявахме се,със Стефан си правихме снимки под водата!По едно време бабата на Анджи дойде с една голяма тава с мекици и пудра захар.Щом ги видяхме,веднага почнахме да излизаме от водата.Хапнахме и трябваше да съхнем,защото беше 17:00ч.
Седнахме на различни места.Аз естествено бях със Стефан на люлката,Анджи и Люси бяха легнали на загорещените плочки,Уил и Крис се караха за това,кой ще легне на хамака,Майк се опитваше да се намести до Анджито и Люсито,а Присито правеше нещо вътре.

Как се чувстваш след снощи?-Попита ме Стефан

-Как да се чувствам?Нормално!Трябва да измислим нещо,и да разберем какво иска!?-казах аз притеснено

-Знам,така е,но как ще го сторим?

-Оф Стефан незнам!Страх ме е!-казах аз

В този момент той ме придърпа към себе си ,и нежно целуна челото ми.Почувстах се защитена!

Като изсъхнахме решихме да тръгваме към центъра.Като излязохме ,минахме през магазина и отидохме в парка до паметника,чоплихме семки!
Трябваше са се прибирам за малко,за да видя нашите.Отидох и се върнах пак от там,като минах през задните улици и влязох в парка през една дупка в оградата,но щом отидох там всички ме погледнаха много странно,все едно ще ме убият.В този момент видях Анджи тъкмо да влиза от другата страна на парка,явно се беше забавила в магазина.Затичах се към нея и тя ме попита *какво става*,а аз само и посочих приятелите ни.Тя ме хвана за ръка и почнахме да бягаме,скрихме се в магазина...седяхме около 15 мин,и решихме да видим къде са...видяхме ги в парка играят на топка.Отидохме до тях с голям страх,но щом ни видяха:

-Ето ги..къде бяхте,забавихте се!-каза Крис и продължи с топката

Ние с Анджи се погледнахме,и си кимнахме в знак,че те са били обладани,но не казахме нищо,тъй като деня беше прекрасен,слънцето тъкмо залязваше и огряваше цялото село,беше идеален летен ден!

Хей!
Надявам се главата да ви харесва,ако някой има идеи да ги сподели в коментарите!Не Забравяйте да гласувате!
😘😘😂😀✌