„Мистерията"

8 глава

Партито продължи до към 02:30ч.
Всички решихме да лягаме,тъй като ,ако се приберат нашите рано,и видят,че сме будни не се знае,какво ще кажат 😁!
Аз и Анджи легнахме на леглото,Люси и Пресито легнаха на другото легло до нас,а момчетата бяха на земята в спални чували,като се сещате,че преди да легнат там,те искаха при нас!😁😕
Аз не можах да спя и за това си чатих с Лора и Сиси,които явно си правеха пижама парти и не спаха.Погледнах часа и беше 03:07.
Продължих да си чатя в продължение на доста дълго време.Доскуча ми и се питах
*няма ли да стават вече?*
Погледнах часа и пак беше 03:07,
почнах да се стряскам.Тъкмо да събудя Анджи,но в този момент леглото се разтресе,и тя сама се надигна.
-Какво става?-каза Анджи стреснато
-Нямам представа!-отговорих аз,мислейки ,че сънувам.
Станахме ,събудихме Люси и Преси,и отидохме до отвън да видим какво става,понеже чухме шум.В момента в който отворихме вратата и видяхме черната сянка
в този момент отново нещо ми стана,паднах и пред очите ми стана черно,и последното което видях беше,че Анджи отиде при момчетата.След 10 мин се озовах в леглото си,заобиколена от приятелите си ,и облегната на Стефан.Отворих очи и и Стефан ме попита какво съм видяла,а аз му казах,че видях сянката,а в този момент големия кръст на баба точно пред леглото се обърна на обратно.Всички се стреснахме,и момчетата решиха да излязат да видят дали тя още е там.Ние момичетата се сгушихме в леглото,докато момчетата ги нямаше.Всичко беше толкова тихо.
Тъкмо почнахме да се успокоявам и изведнъж МЕЧКА😂(шегувам се)и изведнъж момчетата влязоха с гръм и трясък ,а ние изпищяхме ,а те се втурнаха към нас,и ни правеха знак да млъкнем.Скриха се при нас в леглото😂,и държаха устите ни,за да не викаме.Пуснаха ги,и веднага почнахме да говорим:
-Какво става?-питахме момичетата
-Млъкнете!-казаха момчетата в един глас.
И седяхме така в продължение на 10 мин.Всички гледахме прозореца срещу нас,виждаше се само нощната лампа.Ядосах се и реших да стана,тъкмо да се надигна и Стефан ме дръпна в леглото,и сочеше прозореца...и тогава всички видяхме една сянка ,която мина покрай прозореца,без да разбере ,че сме въртре и я виждахме.Тя мина и замина...всички си отдъхнахме,и аз прегърнах Стефан и го целунах,понеже ме спаси.Пуснах го и в този момент от нищото се появи точно тя...пред нас и каза:
-Липсвах ли ви!
В този момент всички изпищяхме:
-СЯНКАТААААА!!!!
И от там,всички заспахме без да се усетим!

Така,ето я новата глава...стана малко зловещо,но...!!!И Мерси,че четете.Не забравяйте да гласувате...благодаря предварително!!!😍😍😍❤❤😘