„Мистерията"

6 глава

Събудих се в стаята си!Беше ми странно,тъй като последното,което помня е ,че видяхме сянката.
Защо ми стана така?Какво се случваше с мен?
Станах от леглото си,и отидох при баба :
-Бабо,защо се събудих тук?😕

-О!Ти вече си станала!Ела седни тук .Твоите приятели те доведоха,ти беше носена от едно момче,което беше много притеснено,но си заминаха,идваха няколко пъти,но ти все спеше!😯😊

-А..колко време съм спала?😯

-Цял един ден,скъпа?😮

Но,защо съм спала толкова дълго?Трябва да разбера какво се случва!

-Благодаря ти ,бабо!
Тя ми сложи да закусвам,и излезе.
Аз влязох в банята,отправих се,помогнах малко из градината и излязох.Щом слязох на центъра,всички почнаха да викат,да ми се радват,а Стефан почна да бяга към мен...вдигна ме в прегръдка.Чувсвах се на мястото си...след това ме пусна и ме целуна.Всички се радваха:
-Ууу...горчивооо!😂😍
Тръгнахме.да вървим към църквата,знаехме,че там сме безопастност,почнахме да си говорим за сянката.Анджи беше намерила една стара книга от дядо си...и почнахме да четем.Намерихме информация..,но прекалено малко.Пишеше,че това е вид дух, който търси винаги някой за нещо.И това беше.И всички почнахме да мислим.В този момент на Люси и хрумна да намерим старата и игра за призоваване...отидохме до старата им къща и я намерихме непокътната. Прочетохме инструкциите,и пишеше,че трябва да е нощ за да играем.
Вече по тъмно...се събрахме на нашето място,за да не ни виждат.Събрахме се на кръг,и не трябваше да пускаме ръцете си,,защото щяло да стане нещо.Казахме 10 пъти..„Сянко на селото",в този момент духна един вятър,който почна да се върти около нас,и стана леко прохладно.По средата се показа тя,не исках да я гледам,но трябваше!

-Сянко!Кажи ни какво искаш?-Попита Люси

Тя се обърна срещу мен,и докато мигна,тя вече беше на сантиметри от мен,дъха и беше смръзяващо студен,каза ми:
-Има много работи,които не знаеш момиче?!
И в този момент изчезна,защото Крис и Майк извикаха...защото ги достраша за мен....Пуснехме се щом изчезна,и естествено благодарихме,и казахме довиждане...,но Стефан,защо не каза нищо на сянката...
Той гледаше просто в една точка..,аз отидох до него...той ме погледна с друг поглед,не беше неговия..уплаших се,и се дръпнах назад и се блъснах в Майк,който се закачаше с Люси..

-Какво става,Моли?😮😐

-Не исках,изви..-

Не можах продължа ,тъй като Стефан ме прекъсна!
-Нищо не става бе ,Майк!
Дойде и ме прегърна,но не по милия и нежен начин,а дойде сложи си ръката на рамото ми,но преди това ме стисна за задника!
Няма да лъжа...!Винаги съм харесвала лошите момчета,всички ги харесват!
Но това не беше той!
Може би,защото все още не съм го опознала ,и трудно се спускам,и е искал да забърза нещата.
Зачудих се,но на 20та мин го забравих.Отидохме да си вземем нещо за пиене в Майк.Слушахме музика,и ядохме...за да ни се оправят малко мислите,от това,което стана.Момичетата готвихме,а момчетата се занимаваха с някви простотий.Докато белих един картоф,на вън се чуха викове.Излязохме и видяхме как Стефан налита на Крис!

-Какво става?Спрете се?-Казах аз
А Стефан ме блъсна и аз паднах...разплаках се,не защото ме е блъснал и ме е заболяло,а ,че ме е блъснал изобщо...нима боя е по-важен?Запитах се...
Момичетата ме вдигнаха и Майк и Крис веднага дойдоха при мен,нл Стефан само ме погледна...дойде при мен и каза:
-Извинявай скъпа...не исках!
Но сега погледа му беше същия като стария...станах.. нямах нужда от такива загрижи от всички.Слязох долу и продължих да беля...всички ме погледнаха,момичетата дойдаха при мен,а Момчетата оправяха музиката.Видях Стефан през прозореца да се тормози,за това което направи,но...Видях да получава тикове ..особено на връта...Той стана,усмихна се подло и се запъти към нас!