The New Hunter

Глава шестнадесета.

-Гълъбчета, къде бяхте? - Феникс се засмя докато клатеше карата си напред назад.

-Какво провиш в стаята ми? - Тай попита объркано.

-Дойдох да говоря с теб, но те нямаше. - Той повдигна рамене. - Предположих, че си със Селестия, за това просто реших да ви изчакам.

-Аз ще отида при Амара... - Селестия неловко се измъкна от стаята.

-Е? - Тай се обърна към брат си.

-Не мисля...мислим, че е добра идея да прекарваш толкова време с нея.

-Мислите? Всички ли?

Фенкс кимна.

-И защо?

-Ти си сина син на Ада. Знаеш на какво си способен. - Той се изпарви.

-Няма да я изнасиля. Знам последствията.

-Не става дума само за това. Отлично знаеш, че тя не желае да става Мефисто. Поне все още. Няма да се стърпиш и ще я целунеш. После ще настане война между вас. Не желая да взимам страни Тай. Просто искам да бъдеш внимателен.

-Не, ти ми казваш да не прекарвам време с нея.

-Прави каквото искаш. Ти си знаеш, но после да не съжаляваш.

Феникс се изправи и се запъти към вратата.

-Ами ако усещам, че тя го иска?

Момчето се обърна към него.

-Може би просто усещаш грешни знаци.

Той излезе и остави брат си сам. Знаеше ,че беше прав, но не можеше да го направи. Беше му непосилно.
Той седна на пода и подпря главата си на леглото. За първи път от толкова време му беше трудно да вземе решение. Дните прекарани с това момиче, му показаха, че той може да бъде и човек Не само безчувствено чудовище.
Той зарови лице в шепите си и издиша. Не можеше да просто така да се отдръпне.

-Замислен си. - Не беше усетил кога момичето е влязло и седнало до него. - Защо?

-Семеен проблем. - Засмя се леко момчето. - Останалите мислят, че не е добра а съм толкова близо до теб толкова често, защото мога да те нараня.

-Ти мислиш ли го? - Попита тя.

-Не знам.

-Аз знам, че няма а ме нараниш.

-Ами ако го направя?

-Всичко е наред. - Тя се усмихна окуражително.