Мина седмица след целувите, но Селестия не се чувстваше по-различно от преди. Знаеше, че няма да стане от веднъж, но все трябваше да се случи нещо. Единстветото случило се беше, че Амара ѝ се скара, че е действала прибързано. Една седмица и тя още не съжалява. Може би и нямашже да го стори.
Беше средата на Декември. Селестия беше повече от развълнувана от Коледа. Въпреки, че нямаше да празнува с баба си. Наскоро се бяха чували. Баба ѝ ѝ каза, че скорло ще има дело срещу общината или нещо подобно. Селестия не я слушаше, защото се беше размечтала за Тай. Отново.
-За какво мислиш? – Попита Тай и ѝ подаде табла с храна.
-Коледа.
-Вярно, наближава.
-Да! Хайде да си украсим. Моля те! – Тя скочи и го прегърна. – Много те моля.
-Защо толкова се вълнуваш?
-Защатото на Коледа стават чудеса. –Тя се усмихна и го погледна в очите.
Тай се засмя.
-Като син на Ада не вярвам в тези неща. Майка ми от друга страна е луда почти колкото теб по този празник. Всяка година идва тук точно в навечерието и носи подаръци на всички. Не знам как не ѝ се изчерпаха идеите за всички тези векове. – Той се зачуди. – Както и да е.
Селестия се засмя. Беше странно за нея а го вижад в тази светлина. Изглеждаше различен. По весел, усмихнат... Можеше да каже, че дори грееше.
-Е след като официално се превръщаш в Мефисто, може би трябва да започнем с тренировките.
Селестия измрънка.
-Мразя да тренирам. Или да спортувам. Не съм спортна натура. Предпочитам да гледам състезание по бягане в леглото с купа сладолед, отколкото да бягам наистина.
Тай се зсмя.
-Ще ти се наложи да поспортуваш.
-Но аз не усещам никакви промен. – Тя се възмути.
-Не можеш да ги усетиш глупаче. – Той се засмя и разроши косата ѝ. – Те се случват вътре в тялото ти, не са видими. Няма да ти се появят мускули от нищото.
-Жалко. – Тя въздъхна. – Не обичам да тренирам.
-Това го разбрах. Хайде идвай. – Той я издръпа, за да се изправи.
-Сега ли почваме? – Тя отново измрънка.
-Не разбира е. Отиваме за украса. – Той се усмихна чаровно и я повлече към мазето на къщата.
أنت تقرأ
The New Hunter
خيال (فانتازيا)Тя беше обикновено момиче от Денвър. Или поне така си мислеше. Останала без родители още в ранна детска възраст Селестия се мести да живее с баба си в покрайнините на Портлант, Орегон. Години след инцидента, Селестия още се опитва да забрави всичко...
