The New Hunter

Глава осма.

(......)
-Сериозно ли си ѝ казал всичко това? – Кий извика на брат си.
-Какво друго ми оставаше. Не знам какво трябва да правя.
-И за това действа на право? – Засмя се Феникс.
-Нямам си и на представа какво трябва да правя. – Въздъхна Тай и се облегна на дивана. – Направих това, което ми хрумна първо.
-И тя откачи. – Отново се изсмя Феникс.
-По-скоро ме помисли за луд.
-Разбираемо е. – Кирос сви рамене. – Започни от начало, но ѝ разказвай малки части всеки ден.
-Нали точно това се опитвах да направя. – Повиши тона си. – Не се получи. А и тя не иска да знае кой съм. Прекалено е свенлива.
-Какво ще правиш в този случай?
-Ще ѝ разкажа всичко. Отново. Но този път няма да си играя с паметта ѝ, защото така или иначе ще си спомни всичко някой ден.
-Както решиш. Тя е твоето Ро, ти избираш.
Недоволен Кирос излезе от стаята.
-Какво пък му е на него? – Нацупи се Феникс.
-Знаеш го какъв е. – Сви рамене Тай и изчезна.
        Кий е най-големия и обича да командва, но когато някой прави нещо на своя глава той се ядосва.
        Момчето влезе в стаята си, където беше оставил Селестия да спи и видя, че нея я няма. Реши, че може да се е прибрала и тръгна към къщата ѝ.
Тай застана на вратата и позвъни.
-С какво да помогна? – Мъж на около 40 отвори вратата.
-Селестия дали е тук?
-Съжалявам, излезе с братовчед си. Трябва да се прибере скоро.
     Тай кимна и тръгна към неговата къща.
     Нямаше и на представа как да ѝ каже без тя да откачи. А се налагаше да узнае час по-скоро. Преди Ерикс да разбере за нея.
     Влезе в новата си къща и видя брат му да седи на дивана и да чете вестник.
-Какво правиш тук? – Попита Тай.
-Чета новините. Знаеше ли, че довечера има мач?
Тай извъртя очи.
-Давай направо.
-Изникна нещо. Нов „клуб" – Кий направи кавички с пръсти. – Тръгваме след час. – Каза и изчезна.
-Прекалено направо. – Тай въздъхна и отиде да се облече.
(....)
-Къде отиваме? – Селестия попита момчето.
-Брат ми ми каза за това място. Каза, че е някакъв клуб, в който намираш нови приятели и си намираш страст. Сещаш се, нещо с което да се занимаваш.
      Селестия кимна и погледна към сградата пред тях. Стар изоставен склад, от който не лъхаше нищо добро.
-Аз мисля да те чакам тук. – Каза тя и несигурно се дръпна на зад.
-Оу хайде де! Нищо няма да ти стане. Може пък и да намериш приятели. – Ерик се усмихна.
-Не съм сигурна Ерик. Не ми вдъхва доверие.
       Момчето не отговори нищо. Хвана ръката на братовчедка си и започна да я дърпа към вътрешността на сградата, докато тя се дърпаше.
      Вървяха докато някакво момиче не изскочи пред тях.
-Как мога да ви помогна? - Попита,а фалшивата ѝ усмивка се виждаше от километри.
-Дойдохме да се присъединим.
-Оу, значи вие сте Ерик и Селестия? – Тя попита като наблегна на името на момичето.
       Ерик кимна и всички тръгнаха в неясна посока.
-Колко е уютно тук. – Селестия каза с известна доза сарказъм.
      По стените бяха нарисувани пентаграми, дяволски лица и думи на странен за нея език.
      Влязоха в голяма стая, чийто под беше написан с 66Х. Да не би да бяха попаднали в някаква секта?
-Ерик, мисля, че трябва да си ходим. – Селестия прошепна в ухото му.
       Ерик кимна почти незабележимо и започна да отстъпва придружен от Селестия.
-Къде отивате? Забавата тъкмо започва. – Жена, облечена в дълга до земята черна роба се подаде зад тях и ги бутна отново в центъра.
       Внезапно на Селестия ѝ прилоша и повърна точно върху обувките на жената.
-Интересно... Дано да си струва това, че съсипа обувките ми . Бяха оригинални.
      Селестия я погледна и повърна отново.
      Ерик я държеше, а тя не можеше да се успокои.
-Нека започваме посвещението. – Плесна с ръце жената и застана пред двамата братовчеди.
-Мисля, че трябва да си вървим. Изглежда на Селстия не ѝ е добре. Ще се върнем друг и път и ще ни ъм... посветите. – Ерик се опита да се измъкне, но беше късно.
       Лампите изгаснаха и всичко започнаха да произнасят някакви думи на латински език.
-Предлагам да убием момчето. – Извика едно от момичетата.
-Да не си полудяла? Няма да убиваме никого. Ще го посветим. Колкото до момичето...Ерикс ще се радва да я види. От близо. – Каза жената в робата и се засмя злокобно. – Как ли ще реагира като разбере, че сме му намерили Ро?
-За какво говорите? Ерик, моля те нека си ходим. – Проплака Селестия.
      Момчето кимна и тръгнаха към входа.
-Никъде няма да ходите! – Извика жената и метна един нож, който се заби на милиметри от лицето на Селестия.
       Тя потрепна и миг след това беше издърпана от някого.
-Завържете я. Нека да си поиграем преди да я предадем.
        Минути след това Селестия беше завързана за стол, а всички около нея, с изключение на Ерик, държаха ножове.
-Моля ви, не го правете. Не ме убивайте.
-Няма да те убием. – Засмя се някакво момче. – Ще те изтезаваме.
      И всички ѝ налетяха.
      Всеки я режеше и дупчеше с ножовете. Имаше множество рани и синини, който нямаше да зараснат скоро.
      Ако изобщо оцелееше.
      Беше на ръба да припадне, когато всичко спря. Всички обиди и всички удари. Всички в стаята сякаш замръзнаха.
       Селестия се огледа. Срещу нея стояха 6 черни силуета.
-Това да не е тя? – един от тях попита.
-Какво ти се е случило. – Чу познат глас и едно от момчетата изтича до нея.
-Тай? – Тя попита. –Ти... Какво правиш тук? – Едвам поемаше въздух.
-Това няма значение. – Каза той и я вдигна на ръце. – Ще се оправите ли? – Обърна се към братята си.
-Да. Не се безпокой. – Кий кимна.
-Тай, ами Ерик? – Тя попита.
-Братята ми ще се погрижат за него. Сега да вървим.
       Тя кимна и Тай се транспортира.
       Мигновено се озоваха в къщата на Тай. Къщата от сънищата ѝ, но тя бе заспала и не забеля това.
      Тай я постави в леглото и се съсредоточи, за да излекува раните ѝ.
-Господи, какво се е случило?! - Леко писклив глас възкликна от към вратата.
-По-тихо Дот. Ще я събудиш. – Прошепна момчето и отново върна вниманието си на това, да излекува раните на момичето.
-Понякога това ваше умение е много полезно, нали Тит? – Засмя се леко жената, виждайки вече излекуваното момиче.
-Мразя да ме наричате Тит. – Той извъртя очи и зави Селестия. – Но да полезно е.
-Сега ще ѝ кажеш всичко нали?
-Какво друго ми остава. – Въздъхна Тай и седна замислен на фотьойла.