The New Hunter

Глава дванадесета.

-Не мога да повярвам, че го направи. – Засмя се Селестия и остави чантите на леглото.
-Не искам да се тормозиш за това. – Каза той и остави останалата част от багажа. – Обаче още мисля, че трябваше да вземе такси.
-Нее. Така е по-забавно. – Засмя се отново момичето и седна. – Изморих се. Доста е изтощаващо да обикалям с теб по магазините.
-Не го правя често. – Той сви рамене. – Обикновено пращаме едно момиче от къщичките. Казва се Мери. Запалена е по пазаруването, за това тя купува всичките ни дрехи. Ами ти...
Беше прекъснат от нечии стъпки, които приближаваха.
-Скрий се! Тай бързо изчезна, а Селестия напъха торбите под леглото.
-Ти си тук? Не те видях да влизаш. – Изсъска леля ѝ. – Е какво правиш?
-Нищо особено. Защо питаш?
-Не се ли чудиш къде са нещата ти?
-Не особено. Но ти сигурно знаеш и ще ми кажеш.
-Знам. Изгорих ги. Всички тези послания в книгите. – Тя направи отвратена физиономия. – Разбирам защо си станала толкова противна. След като майка ми ти е подарявала само книги за рождените дни. Както и да е. Исках просто да ти кажа, че аз ги взех и изгорих, така че няма да ги видиш повече. – Каза тя с мазна усмивка и излезе от стаята.
Селестия въздъхна и седна на леглото. Всичките ѝ книги ги няма. Това бяха най-хубавите ѝ спомени през всички тези 10 години с изключение на рождените ѝ дни.
-Не се притеснявай. – Тай сложи ръка на рамото ѝ и тя подскочи. – В къщата има много книги. Всъщност може и да са всички, не знам. Ако искаш нещо просто ми звънни ще ти донеса. – Той се усмихна мило.
-От къде се появи? – Засмя се тя.
-През цялото време бях тук.
-Да не би да ставаш и невидим?
-Може и така да се каже. – Кимна той. – Искам да те питам нещо. Забелязала ли си промяна в настроенията на леля ти?
-Не мисля. Тя винаги си е зла към мен. Не седмия ми рожден ден нарочно изхвърли тортата във фонтана. – Леко се засмя тя.
-Не е времето за шеги Сел, мисля, че леля ти е една то сенките на Ерикс.
-Как така мислиш? Как го разбра.
-Не е видимо за обикновения човек, но ние го виждаме. Хората, които го следват имат символ от едната страна на лицето си. Нещо като преплетено "Е".
-Така и не разбрах как хората го следват така сляпо?
-Той им предлага нещо в замяна. А и е доста чаровен, което допринася.
-И как ще разберем дали тя е от тях?
-Оу, тя със сигурност е. Само, че символът ѝ е червен, а обикновено са черни. Това е, което ме учудва. За това ще ходя да видя какво знаят братята ми.
-Идвам с теб. Не мога да стоя с нея в една къща дълго време.
 Тай кимна и придърпа момичето близо до себе си.
Отново онова чувство заля Селестия за секунди. Определено този път ѝ се гадеше, но не обърна внимание на това. Двамата се озоваха в голямото фоайе на къщата, където нямаше никой.
 Тай се приближи до интеркома и натисна копчето.
-Момчета, елате за малко в главната зала.
-Това е сексизъм Тай. – Чу се женски глас.
Селестия погледна объркано към момчето пред нея, което изглеждаше...развълнувано?
След минута фоайето беше пълно с хора и голямата буква М не се виждаше.
-За какво ни събра Тай? – Попита Феникс. – Тъкмо щях да се боядисам.
-Някой да го вразуми, моля ви. – Почти проплака едно от момчетата, което Селестия не познаваше.
-Опитах се. – Ниско момиче сви рамене. – Безнадежден е. Ще се упомни след като види на какво прилича в русо.
-Не е русо. Карамел е. – Феникс извъртя очи.
-Моето семейство. – Въздъхна Тай и Селестия се засмя. – Можеш ли да се представиш, че ги търпя векове. – Засмя се той гледайки към момичето до себе си.
-Това беше грубо. – Ниското момиче, облечено с черни дънки и черна тениска, се приближи до тях. – Дори и за теб.
-Всякаш не мислиш същото. – Засмя се Тай и я прегърна. – Кога се върнахте?
-Преди няколко часа, но теб те нямаше.
-Да, бях със Селестия. – Той се почеса по врата.
- Две седмици ме няма и ти намираш сродната си душа? – Погледна го строго.
-Не се прави на по-голяма. – Тай извъртя очи и се отдалечи от тях, отивайки към братята си.
-Аз съм Амара – една от информаторките на братята.- Усмихна се момичето и подаде ръката си.
-Аз съм Селестия. – Тя също се усмихна и прие поздрава.
Тай не ѝ бе спменавал нищо за това. Но като се замисли, те не са говорели много на тези теми.
-Знам. – Тя сви рамене. – Кий ни информира веднага щом се появи.
-Той ми каза, че не обича да го наричат така? – Тя попита с объркано изражение.
-Така е. Тя просто обича да ме дразни. – Момчето се приближи до тях. – Защото това е работата на момичетата. Да дразнят големите батковци.
Амара извъртя очи. И се отдалечи отегчена.
-Добре хора, чуйте ме! – Тай извика и всички млъкнаха. – Да се преместим в залата долу. Трябва да ви покажа нещо.
Един по един хората започнаха да изчезват, докато не останаха само Тай и Селестия.
-Хайде. – Той я прегърна и двамата се пренесоха в стаята.
-Какво е толкова важно, че да ни събереш Тай? – Попита едно момче, настанило се на дългата маса.
  Той се приближи до големия екран и заговори.
-Нещото е по-скоро въпрос. Или консултация... Днес забелязах нещо странно. Беше една от сенките на Ерикс, но не беше обикновена. Знаете, че обикновено символите им са черни нали?
Всички кимнаха, а на големия екран се появи снимка на символа.
-Обаче, днес го видях в червено. Някой да знае на какво се дължи това?
-Кой е човек, който си видял? Смисъл, някой специален или...
-Леля ми. – Каза Селестия и всички погледи се приковаха в нея.
-Червено? Сигурен ли си, че не ти се е сторило Тай?
-Не съм сляп Денис. Различавам цветовете. Беше червено. Нещо като това. – Той посочи снимка на екрана зад него.
-Това е странно. – Констатира едно момиче. – Аз,Кас и Елис ще разровим в библиотеката. Може да пише нещо там.
-Аз ще отида до компютърните техници в къща 16. – Каза Феникс и се изправи. Заставайки до трите момичета.
-Аз, Мая, Зита и Кий ще отидем да разпитаме тук и там. – Каза друго момиче.
-Дафни, спри да ме наричаш Кий. – Той извъртя очи и застана до тях.
-Зий. – Обади се Тай. – Ти и Джакс се опитайте да говорите с Луцифер. А аз и Амара ще отидем при големия М
Селестия стоеше и наблюдаваше. Не искаше да им се меша, а и не знаеше какво да каже. Всички бяха толкова организирани. Това я накара да се замисли. Ако тя остане с тях, дали и тя трябваше да прави това? Да ходи по мисии. Да разузнава. Замислена затова какво може да се случи ако остане тя се бе загледала в една точна.
-Слушаш ли ме? – Попита Някой близо до нея.
Селестия се стресна и разклати глава.
-Какво?
-Така си и помисли. – Засмя се Тай.
В стаята бяха останали само те двамата и Амара.
-У вас ли да те върна, или ще чакаш тук? – Попита отново той.
-Аз...- Преди да има възможност да отговори, Амара я прекъсна.
-Защо не я вземеш с нас. Тъкмо ще се запознае с М
-А не. Се една да я заведа директно в Ада.
-Ако ти не го направиш, аз ще го.
-Мразя те. – Той извъртя очи и прегърна Селестия готов да се пренесе в кабинета на баща си.
-Ти друга емоция и не изпитваш. – Засмя се саркастично сестра му.
-Все още. – Прошепна Сел и зарови глава в пуловера на момчето.