The New Hunter

Глава двадесет и осма.

Тай седна на стола и погледна баща си с очакване. Не желаеше да е тук, но нямаше да остави Селестия сама в това.

-Виж, нямаме цял ден, за това карайте направо. - каза той през зъби.

-Да не мислиш, че аз се забавлявам? - попита Луцифер. - На мен ми е забавно да обикалям насам-натам, за да ти оправям кашите.

-Кашите?! Кое по-точно е моя каша? Обясни ми! - извика Тай. Той не обичаше да го командват или да го упрекват. Ако някой му направеше нещо, той връщаше двойно.

- Тай... - баща му започна. - Нека се успокоим и да поговорим като възрастни.

-Да се успокоим? - Тай се засмя изкуствено. - Кажи това на приятеля си! Какво да не мислеше, че не знам, че си близък с Луцифер? Та то е по-очевидно и от това, че никога няма да обичам!

Думите се забиха в главата на Селестия като удар с нещо тежко. Въпреки, че знаеше това, тя все пак таеше някаква надежда, че един ден ще може да бъде щастлива с него. Да се обичат. Той да я обича.

-Тит! - Баща му кресна. -Достатъчно!

Напрежението в стаята можеше да се реже с нож. Нито един от четиримата не знаеше какво да каже. Всички гледаха неловко и се надяваха нещо да стане точно в този момент, за да се измъкнат от тази ситуация.

Първа проговори Селестия.

-Не разбирам за какво говорите. - тя прочисти гърлото си и продължи. - Как може Ерикс да знае за мен? Мислех, че съм в безопасност в къщата.

-Ти си. - отговори ѝ М. - Те знаят още от преди да се преместиш там. Има вероятност да са планирали да те отвлекат, но с преместването ти, планът им да се е развалил.

-Значи съм се спасила благодарение на една случайност?

-Не бих казал. - проговори Луцифер. - Баба ти е знаела за теб и за плана на Ерикс. Всичко това е било постановка, за да се спасиш.

-Но...Ако това е било постановка, значи ли, че не съм срещнала Тай случайно? - тя погледна към него разтревожено.

-Това си е чиста случайност. Освен ако Големият не се е намесил пак. - Луцифер сви рамене.

Селестия опита да поеме въздух, но сякаш нещо беше заседнало на гърлото ѝ. Тя отстъпи крачка назад и се подпря на стената усещайки, че ще припадне. Не можа да поеме количеството информация. Не и както се предполагаше. Всичко ѝ идваше в повече. Сякаш някой беше хвърлих тухла право в лицето ѝ.