You're mine,take it[Ти Си Моя,приеми Го]

Глава 1.

Името ми е Ким Техюнг,но ми викат Ви. На 19 съм от Сеул предполагам всички знаете,че живея в Южна Корея. Имам кафява коса и съм доста висок. От семейстмото ми останахме само аз и брат ми-Ким Намджун. Родителите ми починаха в катастрофа. С брат ми се оправяме сами. Той е по-голям от мен. Таа,ето ни в настоящето.
-Хайде Техюнг,ставай!
-Аве брат ми,остъй ме да спя!
-Няма такива работи! Днес е първият ти учебен ден!
-Нали той беше вчера!-казах аз и се завих през глава.
-Объркал си се нещо! Айде ставай мързел!
-Оф,добре де добре. Ставам!
-Айде аз те чакам в кухнята.
-Ок сега къш.
Станах. Протегнах се и грабнах униформата ми,която се състоеше само от риза,вратовръзка и половер. Йес бе няма да има от онея дълги панталони дето са като чували. Обух някакви дънки,облякох бялата си риза,нахлузих синия половер и завързах вратовръзката на връта си. Застанах пред огледалото и оправих разрошената ми коса. Когато бях готов отидох в кухнята където ме чакаше брат ми.
-Знаеш,че съм предопредил класнага ти защо отсъстваше на вчерашната церемония?
-Вчера ми го каза около 150 пъти. Имай ми малко доверие. Все пак съм дванайсти клас.
-От много не боли глава,от малко боли. Пък и си нов в училището и не искам пак да слушам още от първия ден,че Техюнг е закъснял,че Техюнг се е сбил,че Техюнг... и така нататък.
-Не ми е до получителните ти житейски мисли.
-Добре,ще закусваш ли?
-Не.Тръгвам.
-Чао и успех!
-Ще ми е от полза.
Тръгнах към училището. Знаех къде е. Минавал съм до него. И ето,че стигнах голямата сграда. Влязох вътре и още тогава се чу някакво момичешко ахване. Абе чуствах се точно като ония пичове по филмите дето са най-известни и всички момичета им се лепват. Вървях си по коридора и видях приятелите ми. Те също учат тук.
-Ооо хора.
-Ооо Ви.Как си ве брат ми?
-Ем спи ми се,а вий как сте.
-Еми аз ще влизам в час.
-Ти Куки?
-И аз тъй.
-Искате ли да излезем след училище?-попитах аз.
-Сори човек,не мога. Братовчедка ми ще идва у нас и нашите искат да съм с нея.-каза Хосок.
-Ти Куки?
-Ще излизам с една приятелка.
-Ооооо-извика Хосок.
-Я млъквай.
-Еми хора,ако можете да ме опътите къде е стая 405?
-На третия етаж в дясно по коридора.
-Ок. Ай чао.
-Чао.
Запътих се към стаята.
Отворих я и пред мен се показа,ам вероятно класната ми? Поздравих и тя мен.
-Разкажи нещо за себе си.
-Казвам се Ким Техюнг. Може да ме наричате Ви.
-Добре Техюнг. Може са седнеш на последния чин. Лухан направи място на Техюнг. Не може вечно да си разхвърлян.
Отидох до чина,а момчето тъкмо си отместваше нещата от мястото където явно щях да седя.