*На следващия ден *
#Гледна точка на Ноя #
Оох,добре че днеска е събота и не сме на училище . Събудих се. Просто ей така се събудих от нищото и невидимото. Станах. Слязох долу и въобще не си направих сметката,че съм като кошница в главата и че съм по пижама. Видях момчето да върви към кухнята също сънен,ама косата му къртеше мивки. Нямаше страна на където да не стърчи. Вървяхме си двамата като зомбита без да казваме нищо. Той седна на стола до масата,а аз отворих хладилника. Извадих голям шоколад милка. Е имаше само пет пърчета. КОЙ ГО Е ИЗЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЛ!
Седнах срещу него и отворих шоколада. Взех си парче и оставих останалата част пред мен на масата. Той протегна ръка и бързо го дръпна.
-Не ми яж от храната.
-Има една поговорка:Шоколада се споделя.
-Не важи при мен.
Нищо не ми каза. Продължи да си яде парчето шоколад. Дръпнах го от ръката му и си взех второто парче. След това той го дръпна от ръката ми и взе предпоследното парче. Аз взех последното. Когато го захапах той стана. Приближи се до мен и захапа половината парче. Счупи със зъби парчето,че половината парче да остане при него,а другото при мен. Изяде го и седна на мястото си.
-Научи се да споделяш.-каза той.
-Пффф,гледай си работата.
Тогава изведнъж дойдоха не знам какви са влюбени пеликани,глароси,лешояди,абе де да знам. Така де слязоха и Джин плесна с ръце пред нас.
-Хайде обличайте се и да се захващаме за работа. Има много багаж за преместване!
-Добре,ама къде ще се местим?
-Ще живеете в къщата на Мони и Техюнг. -каза Джин.
-Пфффф Мони!-изхили се момчето.
-Шит дори у нас не мога да си остана!-казах аз.
-Хайде,отиваме да съберем нещата на Ноя!-каза Намджун.
Качих се горе и тес след мен. Казах им че ще си го събера сама,ама те нее. Когато бях готова дръпнах ръчката на куфара си и го свалих долу. След това излязохме. Не съм забелязала кога Джин е събрал вещите си,ама аз нали съм разсеяна патка...
Качихме се в джипа на Намджун и след време спряхме пред голяма къща. Влязохме вътре,а аз продължавах да се огреждам все едно не съм виждала такава къща. Ами да не бях.
-Ъм,как се казваш?-попита момчето като се почеса по врата.
-Ноя.
-Аз съм Техюнг,но можеш да ме наричаш Ви.
-Все тая Винт.
-Не винт не ми харесва.
-А мен не ме интересува.
-Ок както и да е. Не ми се спори. Джин хьонг каза да ти покажа стаята ти.
-Дообре. Води ме.
Преди да тръгне той мина зад мен и взе куфара ми. Аз се възпротивих,но той бързо тръгна и не ми остана друго освен да го последвам. Чуствах се неловко да носи багажа ми. Е стигнахме врата и той я отвори. Отвътре беше много красива. Все едно беше направена точно за мен.
-Техюнг,много е красива!
-Радвам се,че ти харесва.
Стаята беше на майка ми.
-Съжалявам.
-Няма проблем. Няма как да знаеш.
-Аз също загубих майка си.
Но това е минало. Няма да те занимавам.
Аз започнах да отварям куфара си.
-Да ти помогна?
-Ааа няма нужда.
-Добре. Аз слизам долу при влюбените.
-Ок.
Оправих си нещата.Седнах на леглото и изведнъж нещо ми проблесна на бюрото. Станах и отидох до него. Имаше красив сребърен медальон във формата на буквата "Н".Точно когато го приближих,за да го разгледам,вратата се отвори,а аз бързо оставих медальона на бюрото и се завъртях към вратата.
Влезе Техюнг и се почеса зад врата си.
-Ам такова,Джин и Намджун тръгнаха. Ако искаш може да слезем долу и да правим нещо.
-Добре,но не си мисли,че ще сме първи приятели.
-Хайде да слизаме,че- коремът му изкъркори-съм гладен.
Слязохме долу и отидохме в кухнята.
-Какво ти се яде?-пита той.
-Честно да ти кажа отдавна не съм яла пица.
-Ако искаш пица. Нямам против.
-Ок.
Извади някаква бележка с менюто на пицарията. Избрахме си една фамилна и звъннахме на доставчика.
-Играеш ли игри?
-Смисъл...какви игри?
-Видеоигри.
-Даааа.
-Кога искаш да играем:преди да се нахраним или след.
-След.
-Ок.
Вечеряхме с доставената пица и седнахме на пода в хола.
Техюнг извади кашон с игри. Спогледахме се и бързо го отворих. Очите ми светнаха. Толкова много игри аз не съм виждала. И има морталкомбат. Играхме на нея.
-Стига се!! А на мен ми казват геймар. Човек победи ме 7 пъти за бога!-казах аз.
-Уча се от брат ми.
-Оф,вече не ми се играе. Аз отивам в стаята си.
-Защо?
-Проблем ли е?
-Да.
-Ам,пожелавам ти да си оправяш проблемите.
Тръгнах към стълбите,но той хвана ръката ми и ме събори на дивана,като застана над мен. Наведе се и ...толкова. Просто се наведе и ме гледаше.
-Сладка си когато се изчервяваш.
Кога съм сварила и да се изчервя!
-Тази вечер,няма да ти позволя да спиш в стаята си.
-Човек,спри да се базикаш. Намджун ми каза,че си обратен.
-Моля?!?
-Ъхм
Тогава той просто се усмихна дяволито.
-Кога го попита. Докато надигаше чашата с вино?
-Знаеш ли,защо просто не ме пуснеш,за да си отида в стаята.
Тогава той се наведе още милиметър. След това още един и още един,докато не залепи устните си до моите. След това ме повдигна и се опита да задълбочи целувката,но аз го отблъснах.
Бързо се изправих.
-Може ли поне едно момче да не мисли само за такива неща!-извиках аз с насълзени очи и веднага се качих в стаята си. Влязох вътре и заключих. Облегнах се на вратата и затворих очи. Защо всички момчета са такива? След това легнах на леглото си. Седях и зяпах в една точка. Охх не мога да заспя. Тук е странно и зловещо,пък и бях забравила плюшената си играчка. Да,точно така Ким Ноя спи с нейната плюшена играчка. Тя се казва Кики. Оофф. Сега как ще заспяяяя? Изведнъж ми присветна станах и отворих вратата. Започнах да се разхождам,докато не стигнах стаята която търсех. Отворих вратата и влязох.
-Пс...Техюююнг...Техюююнг... Техюююнг...
-Мхммхм-само измънка.
-Техююююнг...
-Какво искаш?
-Не мога да заспя. Може ли да спя при теб?
-Лягай.
Оставих възглавницата си и легнах до него. Той беше със затворени очи и лежеше по гръб. Оф студено ми е. Приближих се малко към него,за да се завия с одялото. В момента кoйто го направих,той разко ме дръпна към себе си и ме гушна силно.
-Сега можеш ли да заспиш?
Аз кимнах. Когато отговорих на въпроса му той отново затвори очи. Аз се отпуснах и заспах.Следва продължение...
Надявам се главата да ви е харесала. Извинявам се за правописни грешки.
YOU ARE READING
You're mine,take it[Ти Си Моя,приеми Го]
Romance-Няма да стане така! Ти си моя,приеми го!-каза той. -Как да го приема,като не знам дали мога да ти вярвам?-попитах. -Просто ми дай шанс. Корица:Sadreamer_01