You're mine,take it[Ти Си Моя,приеми Го]

Глава 10.

Събудих се. Просто ей тъй от нищото десет минути преди алармата ми. Протегнах се и я изключих. Минах през банята. След като се върнах в стаята си,започнах да се преобличам. Свалих тениската си.Видях всичките тъмно лилави смучки. Боже как ще прикрия всичко това от Джимин? Дали е добре да му кажа? Ох,ще реша на момента. Протегнох се към гаредероба и извадих тези дрехи след което ги облякох.

На врата ми се виждаше още една смучка,но тя беше тази която направи Джимин. Вързах косата си на висока конска опашка и я преплетох на плитка. Обух си кецовете и набързо взех раницата си. Отидох в хола. Там беше Техюнг.
-Добро утро!-каза той.
-Добро.
-Как си след вчера? Внимавай гаджето ти да не види това произведение на изкуството. Доволен съм от постъпката си.
Не му отвърнах. Исках,но думите просто не ми идваха. На екрана на телефона ми изписа Джимин.Вдигнах телефона.
-Ало,любов чакам те отпред!
-Не ме наричай така.
-Защо? На мен ми харесва.
-Ами странно ми е.
-Мисля,че е напълно нормално.
-Добре миличко излизам!-казох като наблегнах на "миличко". Винта ме погледна странно,а аз веднага излязох от къщата. Качих се в колата на Чим. Още с влизането той хвана брадичката ми в опит да ме целуне. Аз точно тогава сложиж пръст върху устните му,а той ме погледна тъжно.
-Джимин не ми е до това.-казах.
-Добре ли си? Има ли ти нещо? Как си? Болна ли си? Какво ти има? А може да си в цикъл,а може или...
-Джимине нищо ми няма. Добре съм. Просто извънземния пуяк ми развали настроението сутринта.
-Какво е направил!?!
-Няма значение. Не е важно.
Той млъкна,а аз се зарадвах на факта че няма да казвам какво е станало снощи. След пет минути слязохме от колата. Влязохме в училището,е влезе Джимин. Аз исках да остана сама. Трябваше да преговарям за теста по музика. Хич не ги знам тея размери и тем подобни,пък и учителкета ни иска по незнам каква причина всичси да можем да пеем и да сме артисти. Еми няма как да стане тая работа. Не може мъже/жени всичко да бъде певец или артист. Отворих тетрадката със записките си и започнах да чета. Изведнъж до мен усетих нечие присъствие.
-Да помогна?-каза момичето с което се целуваше винта.
-Не благодаря.-станох и тръгнах но гласът и ме спря.
-Аз съм Жаклин.
-Пенка,приятно ми е.
-Хей нещо направила ли съм?-попита леко загрижено. В момента ми идваше да и забия един в чофката щото много ме дразнеше.
-Нека бъдем приятелки. Още от вчера те видях и исках да се запозная с теб.
-Аз пък не.
-Сега ми стана ясно. Харесвала си Техюнг и като се натресох аз и ти си се разтроила.
-Не,не харесвам Техюнг. Нищо такова. Имам си приятел. С Техюнг сме само сърквартиранти.
-Радвам се защото той каза че много ме харесва както и аз.-каза тя замечтана към облаците. Доколкото аз получих психичен сврив. Та,как,той я харесва? Той защо се държи с мен така,а после,оф! Обърках се тотално! Не Ноя,ти харесваш Джимин и само Джимин! Никой друг! Чудесно започнах отново да си говоря сама!
Взех си нещата и бързо влязох в сградата. Това момиче просто не ме кефи особено. Отидох в стаята по музика където беше и Джимин. Седнах на чина до него. Госпожата ни раздаде тестовете и с Джимин ги решихве като си помагахме един на друг. След това излязохе защото госпожата ни освободи.
-Е какво ти се прави?-попитах.
-Хайде да отидем зад училището. Има пейки на които да седнем.
-Ок.
Излязохме и седнахме на пейките. Усещах как ме гледа докато си рисувах нещо в тетрадката.
-Ноя,искам нещо. Приближи се.
-Ъм не.
Той стана и ме издърпа към него. Притисна ме в стената и ме целуна грубо. Започна да разкопчава копчетата на ризата ми,а аз се опитвах да го отблъсна от себе си. Изведнъж той спря. Видя всичките смучки които Техюнг ми беше оставил.
-Аз мислех,че ме харесваш,и че не си падаш по онзи Техюнг!-той се отдръпна и взе нещата си. Тръгна си. Видях как влезе в училището. Аз паднах на земята. Просто краката ми не ме държаха. Толкова много съжалявам,но аз не съм виновна. Аз бях слаба. И сега какво. Изгубих го. Как можах! Най-добрият ми приятел! Човекът на който винаги разчитах,аз нараних. Обичах го.
Станох и закопчах копчетата на ризата си които бяха две. Взех си нещата и излязох от училище. Прибрах се и хвърлих нещата си в стаята си. Отидох до банята и си взех бърз душ. Подсуших се и си облякох тези дрехи.