You're mine,take it[Ти Си Моя,приеми Го]

Глава 12

Камих се в стаята си и съблякох училищнага си униформа. А да бях забравила да ви кажа,че ни въведоха униформи. Бяха много сладки:

Замених униформата си с кецове, накъсани дънки,сива тениска с надпис и риза:

Слязох долу. Казах на Техюнг,че изризам и излязох от къщата. Навън тъкмо се стъмваше. О забравих да ни кажа къде отивах,бях се запътила към къщата на Джимин. Исках да му се извиня за всичко и да му споделя в кой наистина съм влюбена и кой наистина харесвам! И най-вече се надявах да ме разбере,защото преди всичко друго,той е най-добрият ми приятел.

Натиснах звънецът. Вратата се отвори. Беше госпожа Парк. Тя беше добра жена,винаги лъчезарна и добродетелна.
-Оу здравей Ноя! Влизай влизай!-Послушах я и влязох. -Джимин е горе в стаята си.
Кимнах и бавно започнах да изкачвам стълбите. Когато стигнах вратата,почуках и след като се чу едно "влез",аз влязох.
-Хей Чим!
-Хей Ноя.
-Виж Джимин,искам да ти кажа,че-
-Знам Ноя. Видях ви днес. Между вас си личи че има нещо истинско. Доколкото на нас не ни е било писано. Дълго разсъждавах. Наистина ми беше тежко,но трябва да се примиря и да те подкрепям във всичко както до сега. Нали затова са приятелите?
-Да.
Последва една дълга прегръдка помежду ни.
-Е как върви с Техюнг?
-Супер. А ти с Жаклин?
-Кой? Аз? Неее? Няма такова нещо!
-Аха,да повярвах ти.
-Добре де,добре.  Имаме общи теми за разговор.
-И само толкова ли?!?
-Е к'во искаш! Ние неска се запознахме!
-Добри пожилавом ти космит!- направих се на малко дете и нарочно не изговарях правилно думите.
-Аа Джимин,аз ще си ходя. Стана късно.
-Добре. Чао!