You're mine,take it[Ти Си Моя,приеми Го]

Глава 5.

-Махни се! Не те харесвам! Ти си точно като Тао! Защо един път няма момче което да се държи мило и интелигентно! Не,всичките трябва да сте тъпаци със самучуствие до небесата!
Той просто стана и излезе от стаята. Пфу изкарах всичко! Сега е време за домашниииииии😣😣😣😣

^^Два часа по-късно^^

Най-накрая свърших това есе. Толкова много работааа...
Уф гладна съм.Слязох долу. Отидох в кухнята.Къде ли е Техюнг?
-Техюююююнг!-няма отговор-Техююююнг! Абе момче къде си бе!
Айде на лов за винтове. Всяка врата,отварях една по една. Стигнах последната на коридора-неговата стая. Тръгнах да отварям,мхм заключено е.
След туй вече почуках на вратата.
-Техюнг,вътре ли си?-няма отговор -Техююнг.
-Какво искаш?
-Ами ако си гладен може да вечеряме заедно.
-Абе я са махай,точно с тебе пък ще вечерям!
-Какво ти стана?
-Ай разкарай се!
-За Бога, Техюнг какво съм ти направила?
Чу се силен шум и трясък.
-Те...Те...Техюнг,добре ли си? Моля те отвори вратата!
Чу се още един трясък.
-Те,отвори!
Пак този ужасен трясък.
-Те моля те отвори!
-За какво да ти отварям! Нали искаше да се махна!
-Те много съжалявам за това,че те обидих и вероятно нараних. Просто прекалено много хора са ме наранявали и ми е трудно да приема някой в живота си.
Техюнг ще ми отвориш ли?
-Не. Не искам да ме виждаш така.
-Техюнг,моля те отвори ми!
Тогава се чу прищракване на ключалка. Техюнг стоеше пред мен с разкървавена устна,с кръв по дрехите и с две разкървавени ръце.Незнаех какво да правя,освен да го прегърна. Той отвърна на прегръдката.
-Техюнг,защо го направи?
-Кое?
-Защо се заключи и не искаше да излезеш? Защо целия си ранен и в кръв?
Защо всичко в стаята ти е потрушено?
Той не ми отговори. Аз го прегърнах още по-силно. В този момент явно той се нуждаеше от някой който да го утеши и успокои,но той не беше единствения. Чуствах се ужасно,че му причиних това. Той не заслужаваше такова отношение. Докато си го гушках като плюшена играчка,той надигна брадичката ми,наведе се и ме целуна нежно. Не трябваше да се одръпвам,явно така се чуства по-спокоен. Изведнъж отлепи устните си.Тръгна да казва нещо,но аз го спрях.
-Недей Техюнг,нека бъдем просто приятели.
-Съгласен.
-Добре,сега айде в банята! Няма да ходиш с тея мръсни дрехи! Ади аз слизам долу да приготвя нещо за ядене!
-Оффф добре отивам!
След това отидох в кухнята. Ко да сготовя,ко да стотвя? Мхм дали обича палачинки? Ще рискувам! Извадих продуктите и направих палачинките. Изведнъж се чу тропот от странана на стълбите. По-смешно и по-сладко нещо не съм виждала. Винта слизаше по стълбите по скоро бягаше с разрошена мокра коса,бяла тениска с къс ракав и черен анцунг.
-Мммм мирише на парачинкиииииииии!-каза винта и веднага седна на стола и го придърпа към масата.
-Ааа не,преди да ядеш трябва да ти превържа раните!-отместих чинията по далеч от него.
-Неее,първо искам да ям!-запротестира той.
-Техюнг моля те остави ме да ти превържа раните!
-Тц,добре ама после ще ядем!
-Даа после ще ядем,споко!
След това той ми каза къде са бинтовете и аз ги извадих. Започнах да овивам с бинт ръката му.
-Ауу,боли!
-След малко болката ще спре.
Превързах всички рани и му направих жест,за да почва да яде. Той дръпна течния шоколад и си нави палачинката. След като се нахранихме,на мен много ми се приспа.
-Ъм Техюнг,искам да те питам нещо.
-Питай.
-Имаш ли...плюшени играчки?
-Ъм нее.
-Тъпо,пак ши трябва да не спя цяла нощ.
-Ако искаш спи при мен. Нямам протав.
-Да не ставам нахална?
-Не айди ако искаш дори можи да ти дам още една възглавница.
Отидохме в стаята му (как звучи XD). Той се пльосна на леглото,а аз излязох за да мина през банята и след това да се облека. Направих тези дейности и отново отидох в стаята. Това дете вече спи. Оооф как ще легна като е заел цялото леглоооо!
-Тееехюююнг!Тееехююююююнг! Техьонг!
-Кажи бе!-той стана и ме замери с една възглавница.
-Направи ми място бе човек!
Той ме погледна странно и си измести единия крак,който заемаше една четвърт от леглото.
-Сериозно? Аз там ще си събера само главата!
-Офффф!
Той стана. Хвана ме през кръста и ме дръпна към леглото. Бях легнала от едната страна,а той от другата. След няма пет минути сме заспали дълбоко.

На следващия ден.

Събудих се рано. Питате се защо? Защото Винта ме беше избута и паднах от леглото. Това дете какво сънува бе! Може някои да са като мен-събуждаш се и не можеш да заспиш,но други може да си къртят до зори. Излязох от стаята и отидох в хола. Хубавото е,че днес е събота и дават маратон на Гъмбол. Седнах на дивана и пуснах телевизя. Обаче кой да са сети,че тонколоните са били включени към телевидопа и е било увеличено на макс...
Цялата къща все едно се разтресе от шума. Веднага изгазих теливизора и започнах да броя на пръсти.
-Едно...две...три...
-Ким Ноя ще те убия момиче!-чу се Техюнг да вика с цяло гърло от втория етаж. Скрих се под масата и не не виждах,защото покривката беше дълга. Осетих стъпки покрай себе си. Едва се сдържах да не се засмея. Виждах през малка дупчица как Техюнг беше гушнал една възглавница и нервно обикаляше къщата. Завъртя се и замина нанякъде. Реших,че вече няма толкова голяма опастност и излязох. Вървях тихо по коридора и изведнъж осетих чифт ръце да се обвиват около кръста ми.
Техюнг започна да ме носи като чувал с картофи,а аз виках и в същото време се пръсках от смях. Отиде към някакъва врата която никога не бях виждала. Отвори я и пред мен се появи това.

Хвърли ме вътре,но преди да падна хванах ръката му и той падна с мен. Започнахме да се плискаме с вода,но когато осетих,че вече не стъпвам земята започнах да се давя. Беше много дълбоко и не можех да плувам. Техюнг ме видя и бързо ме хвана през кръста и ме повдигна нагоре. Качих се на стълбичките където стигам земята и започнах да кашлям. Личеше си,че Винта ме гледаше с огромно притеснение. Когато нормализирах състоянието си в момента,наплисках гледащия в една точка Техюнг. Той се усмихна и ме дръпна по-близо към него. Пак не стигах дъното,но той ме държеше здраво. Гледахме се в продължение на минута-две. И двамата обхождахме с поглед лицата си един друг. Докато той беше средоточен върху очите ми,аз наблюдавах устните му които не спираше да прехапва. Сърцето ми започна да тупти силно. Чуствах се супер неудобно,но ми харесваше. Бях защитена,отвсичко и отвсеки. Не исках този хубав момент да свърши,но...

Следва продължение...

Знам,че се забавих с главата,но не ми идваше настроението да пиша пък и имах страшно много да уча. Извинявам се за правописни грешки. Сарангхе❤❤💙💙💚💚💛💛💜💜💟💟❤❤💙💙💚💚💛💛💜💜💟💟