You're mine,take it[Ти Си Моя,приеми Го]

Глава 2.

*Гледна точка на Техюнг *

Когато се прибрах от училище брат ми ми каза,че сме щели да ходим на гости. Ох дано не ходим при гаджето му,че...Ем,не ми се говори. Само да кажа,че съм голям первезник,ама ми е гадно да чувам такива звуци идващи от съседната стая. Вечеряхме и тръгнахме. След малко стигнахме средно голяма къща. Имаше малък двор с две дървета. Натиснахме звънеца и вратата се отвори.
-Намджунн!!
Естествето прегърнаха се.
-Здрасти,аз съм Джин !-представи ми се той.
-Техюнг,приятно ми е.
-Хайде,не стойте на вратата. Влизайте.
-Дообре.

Влязохме вътре. Събухме се и си съблякохме якетата. След това брат ми отиде някъде,а аз го последвах. Отидохме в една стая. Сигурно беше всекидневната.
-Ааа,не. Джин разбрахме се,че ако идва гаджето ти ще се кача в стаята ми. Пусни ме.
Тогава видях момичето от библиотеката,което беше дърпано от брат си. Тя принудено седна на дивана,а аз на фотьойла. Тя надигна глава и ме видя. Физиономията и беше нещо като"защо този идиот седи срещу мен в къщата ми". Еми и аз не можех да си отговоря на този въпрос. Незнаех сакво правя тук. Брат ми каза,че като отидем на гостито ще разбера.
-Така,имаме новина която сигурно няма да ви хареса много.
-Не овъртайте. -казах аз.
-Добре,с Джин искаме да започнем да живеем заедно.
-Какво!-каза тя.
-Не не можете да ни го причините!-извиках аз.
-Как,къде ще живеете? Как ще се изхранвате?!?
-Ноя,и двамата с Джин работим и много се обичаме. Когато пораснеш още малко,ще разбереш.-каза Намджун.

*Гледна точка на Ноя*

"Като порасна ще разбера ". Пффф тос нито ме познава,нито нищо. И как можеха да ми го натресат ей така "Ами ша ни извинете,ама много се обичаме и искаме да живеем заедно". Как пък не! Въпреки,че не трябва да се сърдя. Все пак брат ми си има цели и живот и не може винаги да седи до мен.
-А ние как ще живеем?-пита кафявокоското.
-Виж Техюнг -почна брат ми-С брат ти решихме,че е по-добре вие да живеете двамата,защото си по-голям и по-отговорен и ще можеш да наглеждаш Ноя. Ние ще ви пращаме пари,но трябва да приемете факта,че ще сте сърквартиранти.
-Не.Мисля,че съм достатъчно отговорна и мога да живия сама!-каза момичето.
-Ноя вече сме го решили!-каза Намджун.
-Добре,не зачитайте моето мнение. Както си решите. И без това не съм достатъчно отговорна,че да очаствам в такъв разговор!-каза тя и се качи по-стълбите. Чу се силен трясък на врата.

*Гледна точкана Ноя *

Добре,нямам проблем да си живеят и си са обичат двамата влюбени глароси. Ама да живея с момчето,което беше обсъдено днес милион пъти от барбитата в училище и чух как си праят планове коя ще го примами или коя ще му се отърка...абе нещо от тоя род. Не ми се мисли кви ще ги води в къщата в която аз живея и какво ще ми видят очите и чуят ушите. Ами е ако от онея надути пуяци? Ей тогава вече не ми са мисли. Пффф що точно аз!
След малко вратата се отвори. Завъртях се и видях...познайте кой. Намджун!Йей по-голяма изненада няма. Наистина Намджун много ме дразни. Със самото си присъствие. И съм го виждала да се целува мазно мазно с брат ми. Случката беше следната:Бях си забравила една тетрадка в стаята на Джин. Отворих и ги видях да се натискат. Ох,направо като се сетя се погнусявам. Те направо си ядяха устните,въй добре че не ме чуха тогава щото Джин щеше да е много засрамен.
-Виж Ноя. Знам,че ти е трудно да приемеш,че ще живееш с напълно непознато за теб момче.
-Да,нямам нужда от получителните съветш отнасящи се за мен и зе да знам какъв ти е онзи.
-Той е брат ми.
-Все едно.
-Защо толкова ненавиждаш мен и брат ми?
-Не съм казала,че ви ненавиждам. Ти си ми създал лошо първо впечатление,а пък за брат ти знам само какви са мечтите на момичетата.
-Съжалявам,че си останала с лошо впечатление от моя страна. Ще се опитам да променя мнението ти ако разбира се ми дадеш шанс.
-Добре.
Той се усмихна и излезе от стаята. Пльоснах се на леглого.
-Пффф ами сега?
Лениво се изправих от леглото. Може би трябва да сляза долу. Все пак трябва да разбера кога ке изнасят и дали ще си остана в къщата или ще живея някъде другаде?
Слязох и видях Джин и Намджун да пият вино и да седят на масата в кухнята смееки се,а пък момчето спеше на дивана. Взех едно одеало и го завих. От негова страна се чу едно мънкане. Свалих шапката с която беше и я оставих на малката холна масичка. Явно ще нощуват тук щото гларосите пият вино и едва ли батко ще разреши на Намджун да кара пиян. Минах през кухнята.
Ще ги питам утре за местенето. Не ми изглеждат много трезви. Казах им лека нощ и се качих на горния етаж. Минах през банята и след това облякох пижамата ми. Легнах на леглото и затворих очи.

#На другия ден #

Следва продължение...

Ето я новата глава. Надявам се да ви е харесала.