You're mine,take it[Ти Си Моя,приеми Го]

Глава 9.

Техюнг се целуваше с тая новата пикла. Веднага хванах Ноя за ръката и я завлачих зад училището. Спрях и я пуснах. Тя ме погледна с насълзените си очи и продължи да плаче.
-Хей,хей защо плачеш?
-Аз...аз...аз искам да т-ти кажа,н-но т-такова,незнам как.
-Знаеш,че може да ми кажеш всичко.-хванах я за ръката,и я придърпах силнокъм себе си.
-Джимин,аз...-не изчеках да се доискаже. Хванах брадичката 'и и слепих устните ни. Първо тя не очкваше това,но после отвърна. Нещо което неочаквах. Не бях сигурен в това,което правя и несъзнателно се отдръпнах. Тя наведе глава,за да не виждам лицето 'и.
-А-аз,просто не з-знаех к-какво из-изпитвам. Не знам защо се чуствам така. Незнам как мога да харесвам две момчета едновременно,-при думите 'и се укокорих- незнам защо въобще се колебая,като избора ми от странична гледна точка трябва да е логичен. Аз...аз Джимин,т-те харе...-не дочаках и минута. Слепих устните ни отново притискайки я силно към себе си.Тя отвърна на целувката. След което отлепих устни и веднага ги превестих на връта и оставяйки тъмно лилава смучка. Отдръпнах се и тя веднага след това ме прегърна.
-Аз също.-прошепнах в ухото 'и. Видяхме,че вече тръват да затварят портите на училището и датова тръгнахме да излизаме. В колата цареше неловка тишина,докато тя не я наруши.
-Ъм сега какви сме?
-Е не е ли ясно?
-Ами...
Наведох се и я целунах нежно.
-Сега ясно ли е?
-Да.
Вече бяхме пред къщата на Ноя. Казахме си "чао" и тръгнах към нас. Интересно ми беше само,как така Техюнг се целуваше с друга,като сваляше Ноя?
Спрях пред нас и слязох от колата. Отворих вратата и тогава ме посрещна майка ми.
Разпита ме понабързо за денят ми. След това изчакахме баща ми и вечеряхме. Качих се в стаята си. Написах си набързо домашните и си легнах с мисълта за моето прекрасно момиче.

^^Гледна точка на Ноя^^
Не знаех,не знаех че Джимин ме харесва. Бях шокирана и в същото време щастлива от този факт. Отворих вратата на къщата и видях Техюнг да гледа телевизия. Минах покрай него.
-Честито.-незнам дори защо го казах. Просто нещо отвътре ме караше.
-За кое?
-Няма значение. Радвай си се на живота.
Изведнъж той стана и хвана ръката ми като с другата си дръпна малко блузата ми. Видя смучката на врата ми и после го докосна.
-От кой е това?
Мълчах. Не исках да му кажа. Тогава той дръпна още от блузата ми. Хвана ме още по-здраво и започна да оставя тъмно-лилави смучки. Направи сигурно около седем-осем. След това ме пусна.
-Кажи ми кой ти причини това най-горе,на вратът ти!
-А ти? Защо се целуваше с онази?
-Няма да ти кажа!
-Аз ще направя същото!
-Няма ли поне един път да ви кажеш нещо,а?
-Защо да ти споделям? Ти си един женкар.
След тези думи се качих в стаята си. Този път сякаш не се чуствах наранена. Чуствах какво е да нараниш. Но както и да е.

Следва продължение...
                                                                    

Сори,че главата е къса. Просто нямах търпение да я кача както и други хора. Няма да качвам малко повечко време,защото искам да поработя е върху другите си книги.
Сарангхе 💜