You're mine,take it[Ти Си Моя,приеми Го]

Глава 6.

Не исках този хубав момент да свърши,но той извъртя глава настрани и ме остави на стълбите като излезе от басейна и от стаята. Чуствах се наранена.  Нещо ме караше да се чуствам хем неловко,хем нарана,хем донякъде уплашена,защото не знаех как ще завържа следващия ни разговор.  Отидох в стаята си. Подсоших се и си облякох сухи дрехи. Точно когато нахлузих синята тениска телефона ми звънна с една от любимите ми песни. Беше батко.
-Алоу оничаан!
-Говори ми на корейски,не на японски щото нищо не ти разбирам!-засмя се той.
-Доубре на какво се дълги факта да ми звъннеш?
-Не вога ли да чуя любимата си сестра?
-Да,но винаги има причина.
-Добре. Тук си права. Елате днес с Техюнг у нас.
-Поласката съм,пускате ни в къщата ви!
-Ей малката,тъкмо си мислех да ти направя от любимата торта ама като се замисля~...
-Идваме идваме! До петнайсе минути сме при вас.
-Добре,Техюнг знае адреса. Чао чао!
-До после.
Затворих телефона и писах на Техюнг. Мда бяхме си разменили номерата щото братята ни ни накараха. Писах му,че сме поканени на гости у братята ни и той и ми отговори с "Ок. Среща в хола.". Усмихнах се глуповато на съобщението. Взех си чантата и тлефона. Слязох по стълбите и вече се номирах в хола. Пред вратата ме чакаше Ви и най-демонстративно ми я отвори и ми направи път да мина.  Излязохме навън и веднага пред мен се показа едно черно BMW.Ококорих се и зяпнах.
-Хайде,качвай се! Ще пътуваш много ако ходиш пеш!
Завъртях глава към него и се опитах да говоря и думите най-накрая излязоха от устата ми.
-От...откога имаш кола и аз защо не съм запозната с този факт?
-Колата я имам от година и се качвай,защото ще почнат да мрънкат че сме се бавели.
Кимнах и влязох бързо в колата. Имаше черна кожена тапицерия. Удобни седалки и много поставки за чаши. Седях си мирно и кротко докато не стигнахме къщата. Беше наистина голяма,с красив двор и се виждаше малка част от басейн. Звъннахме на звънеца и тогава Джин веднага ни отвори. Аз го гушнах силно и не смятах да го пускам. Еми да така стават нещата. Джин едва крачеше към дивана. Аз най-накрая го пуснах и той си отдъхна. Бях седнала на дивана,а пък Винта разглеждаше една полица с книги. Изведнъж се чу тропот от страна на стълбите. Оттам се подаде русокосия брат на Ви,който вече беше с лилава коса. Момчетата се прегърнаха по мъжки,а ние с Джин седяхме и гледахме тъпо,защото ние двамцата никога не сме се прегръщали така. След нова Намджун застана зад мен и разроши леко косата ми.
-Здрасти Ноя!-усмихна ми се.
-Здрасти,ъм..как да ти викам по на кратко?
-Приемам:Мони,Нам и Джун. Честно казано за други не се сещам.-отново се усмихна.
-Ем как е живота без нас?-Сигурна съм,че с този въпрос Техюнг ги удари право в емоцийте.  И така си беше. Те се спогледаха и се засмяха.
-Бъдете сигурни,че ни липсвате!-каза Джин.
-А вие,какво правите. Как се справяте с поддържането на къщата?-пита Джин.
-Ти пък си един! Няма да ги питаш на коя любовна фаза са,а ще ги питаш как е къщата! По някой път си ми много тъпичко бебе!-каза Нам на Джин и го прегърна. Ние с Техюнг се спогледахме и се осещаше от километри,че и двамата бяхме много нервни.Но лошото беше,че тея двамата забелязаха,че има нещо и започнаха да се хилят. Извъртях поглед и отидох до кухнята. Налях си вода от чешмата и оставих чашата в мивката.