You're mine,take it[Ти Си Моя,приеми Го]

Глава 4.

#В понеделник #
*Гледна точка на Ноя *

Неделята мина яко и донякъде скучно. Бях сама и си гледах аниметата и корейските драми на спокойствие. Ама после ми умръзна и нямаше какво да правя. Чудите се къде е бил Винта? Ами излезе рано и се прибра много късно. Гадното беше,че не можех да заспя. Нали ви казах-Кики. И днес съм на училище. Не съм мигнала цяла нощ. Смятайте кой чин ще ми е най-удобен. Отидох до банята. Измих зъбите и лицето си. След това извадих от гардероба си тези дрехи и ги облякох.

Отидох в кухнята и видях Техюнг. Беше облечен с черни прилепнали накъсани дънки,черна блуза и носеше шапка.

Минах покрай него,за да си взема ябълка от купата на кухненския плот.
-Казва се добро утро.-каза раздразнено той.
-Еми,щом се казва кажи.
-Ще спреш ли някога де се правиш на интересна?
-А ти ще спреш ли да се държиш като прост тъпан?
Той ме допря до кухненския плот и ме гледаше в очите. Лицата ни бяха на милиметри.
-Научи се да се държиш мило с мен.
-Защо? Ти по-специален ли си?
-Ти си много тъпа,нали?
-Ооо,я си гледай работата!
Той сложи едната си ръка на кръста ми и ме придърпа още повече към себе си. Тогава се наведе и нежно слепи устните ми.
Аз се дърпах,но той ме притискаше твърде силно.Когато окстана без въздух се отдръпна.
-Ще спреш ли? Не разбираш ли,че не те харесвам и не искам дори да се опознаваме!
Не го изчаках да се изкаже и отворих входната врата. Сложих белите си слушалки и си пуснах музика. Когато влязох в училището естествено трябваше да видя кифлите и кроасаните. Оу нека ви обясня по-подробно. Вентория-естествено кифлата на кифлите. Не си мислете,че носи само розово. Не тя носи каквото най-скъпо и модерно или общо взето кото и купи татенцето. Има кафява права къса до раменете коса и кафеви грозни очи. За тялото не ми се и говори,защото трябва да обяснявам какво количество селикон имат ,а пък не ми е приятно.След туй са Зилайла,Евалин (не съм допуснала правописна грешка😂) и Ейлес. Зилайла има дълга руса коса и кафеви очи. Лицето и, незнам колко фондютен слага,но нищо няма да прикрие. Посли е Евалин. Абсолютно същото описание като Вентория само че по-ниска и с по-светъл цвят коса. Следва Ейлес. Гадна къдрава кафява коса и малки кафеви очи. Ниска е. Сега да не мислите,че съм забрайла кроасанчитата? Ами не аз сега започвам. На първо място господин Тао. Кроасана на кроасанити. Висок със зальохан перчем. Баш си мяза на Джъстин Бийбър. След туй Кай. Ъъъх първо мазна черна коса. Второ напонпан до незнам къде си и не висля че ще имам място за трето. Иии на последното место Ка. Да аз му викам Ка щото е умен амаа много мързелив. Ии да влязох в сградата и господин Тао реши да се направи на голямата работа.
-Ооо я я виж девственицата!-каза наперен Тао.
-Радвам се,че ми беше първия.-ох тъс Вентория ми лази по нервичките. И какво като не съм спала с момче? То тя е спала с всички пуяци от туй училище. За Винта намам идея и много не ме и интересува.
Подминах ги ама тос зальохан парцал трябваше да ма удари. Преди да го направи избягах и отидох в стаята в която имах първи час-Биология.
Седнах на чина си. До мен беше Джимин- най-добрия ми приятел ако може да се каже. Джимин има къса черна коса и красиви дълбоки кафеви очи. Ами ка да ви кажа на едно ниво сме. И двамата зубъри,и двамата тормозени от кроасаните и кифлите,и двамата аниме фенове,и двамата кпопъри. Единственото което ни различава е,че той пее хубаво,а аз си грача като за световно.
-Ооо Ноя!
-Ооо Чим!
-Как минаха двата дена с дена с чудовището,което ми описа?
-Представи се да живееш с момиче,което на всяка твоя дума да та бута в стената!
-Било е интересно.
-Я не са заяждай. Достатъчни ми са куклите барби и кроасаните!
-Неска ми метнаха учебниците през прозореца!
-Горкия ли той!-потупах го по главата като се напрайх на Вентория.

Шестте часа минаха,остава седмия. С Чим излязохме на двора. Все пак имахме физическо. Бяхме със спортните си екипи чакащи другите часа да почне. Оу ето го и господин Тао!
-Ноя,аз ей сега се връщам!-каза Джимин.
-Ок.
И ето,че мазната усмивка на зальохания перчем се появи. Мудно се придвижи към мен. Аз станах и тръгнах на някъде,но той ме хвана за ръката и ме придърпа към себе си. Изведнъж ме пусна и бързо се отдръпна назад.
-Ако още един път я пипнеш света въобще няма да ти е розов!-каза Техюнг.
Какво! Техюнг?!? Защо?!? След това тръгна към група ученици. Явно и те ще имат спорт.
Тогава господинът по физическо дойде.
-Ученици,днес ще играете срещу 12-ти клас!-каза той.
-А какво ще играем?-попита Чим.
-Отдавна не сте играли народна топка! Айде бързо заемайте местата! Консоли са Джимин и Таехюнг!
-Господине казвам се Техюнг!
-Добре Техюнг!
Всички застонаха на местата си. Джимин може да е много базикан от всички,ама е добър консол. Барбитата и кроасанчетата изгоряха за миг. Аз останах последна. Техюнг не се и опита да ме оцели,а Джимин си целеше и хич не му пукаше. Накрая часа свърши,а мен така и не ме оцелиха. След това взех раницата си и тръгнах към ВКЪЩИ. Ъъ странно ми е да казвам вкъщи при положение,че ония ден се нанесох.
Стигнах и веднага се пльоснах на дивана. Изведнъж вратата се отвори.
-Здрасти.-каза Винта.
Станах и се качих в стаята ми. Не минаха 2 минути и влезе Ви.
-Какъв ти е проблема?
-Много са ми.
-Интересува ме този,който ме засяга.
-Много тъпо щото не искам да ти кажа.И моля те излез,искам да остана сама.
-Добре,какво съм направил?
-А какво не си направил?
Тогава ме събори на леглото. И застана върху мен.
-Какво да направя?
-Много добре ве чу. Разкарай се и си гледай работата.
-Мхм,дали да не направя нещо по-различно- започна да приближава лицето си до моето-ъм,може би нещо такова.
Долепи устните си до моите. След като остана без дъх той се отдръпна.
-Точно това е проблема.-казах аз.

Следва продължение...

Тази глава я посвещавам на двете рожденички Zia9294 и Jaklin_Miteva_95. Честит рожден ден и се извинявам за правописни грешки.