Drunken Joe (Denis Stoff Fanfic)

Глава 3

ДЕНИС
Поредната скучна вечер, в която лежа на дивана и гледам телевизия, докато не заспа.
Не можех да отрека, че липсва онзи нощен живот, алкохол...Дрога.
Всъщност сега се чувствах доста по-добре без дрогата, но алкохола... Нещата там стояха по-различно.

Мислите ми бяха прекъснати от звънеца. Станах и се насочих към вратата.

Сестра ми не ме беше посещавала от две седмици, така че явно щеше да е тя. Нямаше кой друг да ме търси... Освен, може би, онова момиче - Изабел. Но пък защо и тя да ме търси?

Отворих вратата и бях неприятно изненадан да видя Деймиън.
Деймиън беше дилър. Как е разбрал, че съм тук?

- Отново се срещаме, Денис! - усмихна се зловещо.

ИЗАБЕЛ

Мина близо час от както Амели се прибра. Аз останах навън, тъй като не исках да се прибирам, преди мама и татко да са заспали. Оставих телефона си вкъщи, за да не ми звънят.
Събух платненките си и стъпах на пясъка.
Обичах да се разхождам тук, с баба. За жалост тя почина миналата година. Беше на седемдесет и четири. Тя ме научи да рисувам. Казваше ми, че мама не е била такава преди.

Чух гласове. Вдигнах поглед към източника и видях къщатата на Джо. Той се караше с някой на верандата.
Мъжът беше с гръб и не успях да видя лицето му. Беше, сигурно, два пъти по-едър от Джо. Изглеждаше плашещ на тази мъглива светлина от лампата.
За какво ли се караха? Дали това не е баща му?
Видях как Джо поглежда към мен, а след това и онзи човек се обърна. Застинах. Ще ми се да не бях ги чувала. Беше наистина неловко и още по-лошото бе че не можех да преместя погледа си от тях.
Джо тръгна да казва нещо, но мъжа се обърна, отново поглеждайки към мен.

- Ще говорим, когато нямаш публика! - каза, така че и аз да го чуя. Сякаш като предупреждение да се махам.
Погледа на Джо към мен беше много ядосан. Стискаше здраво парапета, докато ме гледаше разгневено. Както ме гледаше баща ми сутринта...
Ритна една от колоните с крак, след което влезе в къщата, затръшвайки вратата, от което аз настръхнах.
Дали да не отида да му се извиня? Не исках да им прекъсвам разговора...Ако може да се нарече така.

Изминаха няколко дена от случката на плажа. Не бях виждала Джо от тогава. Вкъщи си беше както преди, след като татко ми се развика вчера. Признавам си, че изпитвах страх от него и нямах търпение да дойде Септември месец и да замина в някой по-голям град.
Влязох в закусвалнята и с поглед потърсих приятелит си. Щом ги открих се насочих към тяхната маса. Амели ми направи място и аз седнах до нея.

- Отдавна не сме се събирали! - възкликна Едуин и ми се усмихна.

Едуин и гаджето му - Алиша бяха единствените от нашата групичка, които отидоха във университет веднага след като завършихме. А аз и още няколко си останахме в града.
Майка ми и баща ми решиха, че трябва да се "подготвя" за университета, затова и си останах тук.
Огледах заведението, тъй като разговора им не ми беше интересен. Видях позната фигура на бара. Джо. О, значи работеше тук!
Трябваше да му се извиня за онзи ден!
Станах и се насочих към бара.

- Изабел, къде отиваш? - попита Амели.

- Ще си поръчам нещо. - усмихнах се леко, а тя кимна.

Обичах, когато не ме разпитваше, защото имаше този ужасен навик.
Когато застанах пред бара, Джо ме погледна за кратко, след което отново се зае с изтриването на чаши.

- Джо, исках да ти се извиня!

- Добре. - каза, а аз въздъхнах, след което отново заговорих.

- Извинявай, че ви попречих на разговора, просто чух шум и ми стана интересно.

- Мхм.

- Трябваше да се скрия от родителите ми.

- Да, добре.

- Тогава избягах от нас и...Наистина съжалявам за онази вечер!

- Извини се, вече можеш да си ходиш! - отвърна грубо. Винаги ли беше такъв? Реших да пренебрегна грубият му тон.

- Всъщност, кой беше онзи човек? Баща ли ти е? Изглежда страшен! Джо?

Той се огледа, след което ме погледна ядосано и хвана ръката ми, дърпайки ме към тоалетните.

- Боли ме! - изстенах и се опитах да премахна ръката му от китката ми. Хватката му беше по-силна, отколкото очаквах. Дръпна ме в една от тоалетните и ме блъсна в стената вдигайки ръцете над главата ми.

- Спри да се бъкраш в живота ми! Не те интересува кой е този мъж! Ясно ли е? - процеди през зъби.

Лицето му беше толкова близко до моето, че за момент си помислих, че може да ми направи нещо. Очите му бяха изпълнени с гняв. Усещах как ръцете му трепереха, държейки моите.

- Не искам да се навърташ около мен, Изабел! Не искам! Чуваш ли ме?

Гневът в гласа му караше цялото ми тяло да трепери от страх. Дори и баща ми не успяваше да бъде толкова груб, колкото Джо.
Дишането му се беше учестило. Не можех да не забележа изпъкналата вена на челото му. Сякаш бе откачил. Преди близо няколко минути се държеше нормално...А сега ме беше притиснал към стената и стискаше ръцете ми.

- Разбра ли ме, Изабел? - повтори Джо. Кимнах изплашено.

- Отговори ми! - хватката около ръцете ми се затегна, карайки ме да изстена от болка.

- Д-да.