След като младият Денис Шафоростов пропилява своя дял от богатството, оставено от майка му и баща му, той се опира до сестра си за помощ.
След година опити да промени живота си към по-добро, Денис все още е зависим от алкохола.
В края на пиянска ве...
Влязох вкъщи и събух обувките си, насочвайки се към стаята си.
- Къде беше? - студения глас на баща ми ме накара да погледна в посока на кухнята, където се намираше и той.
- Ходих до магазина. И там ли не мога да ходя?
Той въздъхна и кръстоса ръцете си, приближавайки ме. Беше облечен в тъмно синия си костюм и червена вратовръзка, които го правеха да изглежда още по-сериозен и плашещ.
- Изабел, все още помня какво направи на събирането преди два дена! - присви очи. - Ще стоиш затворена цял месец! Без приятели, без излизания! - повиши тон.
- И си мислиш, че като ме заключиш тук, аз няма да го направя отново? - опитах се да звуча, колкото се може по-уверено в думите си. Въпреки че изпитвах страх от човека седящ пред мен.
- Ти ме злепостави пред най-добрите адвокати във САЩ! - извика в лицето ми. - Мислиш ли, че биха те взели на сериозно, ако вършиш такива глупости?
Да, така е. Изложих го, но това е нормално! Нима на него не му се е случвало да се напие?
- Не искам да съм адвокат!
- Нямаш право на избор, Изабел! - каза за последно, преди отново да се насочи към кухнята.
Отказах се да споря с него. Той искаше нещо, което бе невъзможно. Не исках да наследявам кантората. Не исках да ставам адвокат. Рисуването беше моята страст още от малка и това щеше да си остане така.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
ДЕНИС
- Не искам да си ходим! - изпищя Келин, а Даяна въздъхна.
- Миличък! Останахме още два часа! Не ти ли стигат?
- Искам при чичо! - заплака и се сгуши в мен.
В тази ситуация не можех да кажа нищо, тъй като нямах деца и не знаех как стоят нещата. Може би Даяна беше права. Можех да им кажа да останат и до утре, но... Може би и тя си има свои задължения в Норуок. Поради тази причина аз стоях отстрани и само слушах караницата им.
