Drunken Joe (Denis Stoff Fanfic)

Глава 30

- Ставай, поспаланке! - чух гласа на Джо.

Размърдах се леко и отворих очи.
Толкова много ли бях спала или Джо беше свършил по-рано работа?

- Колко е часът? - попитах, а той погледна към часовника над бюрото.

- Девет. Ще гледаме ли филм?

- Добре. - усмихнах се и станах от леглото, насочвайки се към вратата.

Днес беше ужасен ден. Срещах се с татко, за да говорим относно университета и не ми беше никак приятно да го лъжа, че ще заминавам есента. След това ходих за нов скицник и бои, тъй като моите бяха на привършване.

Усетих как ръката му стисна дупето ми. Подскочих леко, а Джо се засмя. Бузите ми със сигурност бяха станали червени!

Когато седнах на дивана, Джо веднага ме придърпа към себе си и ме зави с одеялото.

- Заключи ли вратата?

- Да. Но по-добре не я оставяй отключена! Мога да се вмъкна и през прозореца! - засмя се леко.

Прозях се и се свих в него, взимайки една шепа пуканки от купата в краката му. След малко чух ужасната мелодия на телефона му. Господи! Как слушаше такава музика? Поправка, как можеше да слуша такова крещене?

-  Трябва да вдигна! Важно е! - остави малка целувка на бузата ми и излезе от къщата.

Въздъхнах и взех купата в себе си. Толкова важно ли беше, че трябваше да излиза от къщата?

ДЕНИС

- Явно си пазиш своето, Денис! - каза Деймиън.

Мамка му! Как мразех този човек! Знаех си, че нарочно бе изпратил онези двамата в закусвалнята!
Отпуших от тъкмо запалената си цигара, опитвайки се да се успокоя.

- Остави я на мира! Не замесвай и нея в това, Деймиън!

- Не се ли чувстваш виновен, че я лъжеш?

- Не я лъжа!

- О, да! Ти само прикриваш тъмното си минало, нали? Е, мисля, че тя рано или късно трябва да разбере за това. И аз се погрижих.

Застинах. О, мамка му! Съвсем бях загазил! Джеймс. Той знаеше всичко! И Амели... Господи! Тя се беше забъркала с един от тях!

- Какво стана, Джо? Да не би да направих нещо лошо?

Отпиш от цигарата и се замислих. Какво можех да кажа или направя сега? Не исках да Изи да разбира за това! Или поне, не исках да разбира от някой друг!

- Тя вече знае! - казах набързо и затворих телефона.

Не исках да разговарям повече с него! Трябваше да измисля начин, как да спра Джеймс или да измисля начин как да кажа на Изабел! О, Боже! Не бях готов за това! Все още не!

- Може ли? - чух гласа на Изабел и се обърнах.

За миг си помислих, че е чула разговора ми, но бързо премахнах тази мисъл, щом видях да се усмихва. Определено не беше чула нищо!

Изабел се пресегна и взе цигарата от ръката ми. Засмях се леко, опитвайки се да притъпя гнева си.

- Само една дръпка и ми я връщаш!

Тя кимна, след което отпуши от цигата. Не ми харесваше да я гледам как пуши и това със сигурност щеше да бъде последния път, в който ѝ давам.

Взех цигарата от ръцете ѝ, след което я хвърлих в коша до вратата.

- Нека да влизаме!

ИЗАБЕЛ

Седнах на дивана, а Джо до мен.
Въздъхнах, припомняйки си разговора му отпреди няколко минути. Мен ли лъжеше за нещо? Аз ли бях част от нещо? Господи! Имаше толкова много тайни около него!
Вече се замислях дали това, което Джеймс и Амели ми казаха не е било истина. И двамата ми повтаряха едно и също.

- Какво има? - Джо прекъсна мислите ми.

- Нищо. Просто... - спрях за момент, обмисляйки какво да кажа. - Ти никога не си ми разказвал за миналото си.

Той въздъхна и се отдръпна от мен.

- Добре, не може ли просто да пропуснем тази тема? Ще ти кажа, когато сметна за нужно!

- Напоследък Амели и Джеймс... Те ми повтарят едно и също. Казват, че си наркоман!

- Само се опитват да ни разделят, Изабел! Не разбираш ли? - повиши тон.

Не исках да се караме отново, но аз наистина не знаех нищо за него! Постоянно, когато се опитвах да разбера нещо повече, той се изнервяше!
Крайно време беше да ми разкаже!

Въздъхнах, след което заговорих.

- Разкажи ми. Искам да знам, Джо! Не искам да има тайни между нас!

- Изабел... Моля те, спри! Ще ти кажа. Просто не сега!

Извъртях очи и станах от дивана.

- Можеш да си вървиш!

- Гониш ли ме? - също стана от дивана.

- Да, Джо. Искам да се махнеш!

- Добре. - отвърна грубо и се насочи към вратата.