Drunken Joe (Denis Stoff Fanfic)

Глава 28

- Има ли още? - попитах с пълна уста.

Спагетите, които Джо направи бяха неземно вкусни. Божичко! Ако живеехме заедно със сигурност щях да надебелея с още петдесет килограма.

Джо стана и се насочи към кухнята. След малко се върна с една голяма тенджера спагети. Всъщност, отдавна не бях виждала тази тенджера, може би, защото мама не готвеше от близо година, освен онази вечер с Дилън.

Звънеца прекъсна мислите ми. Станах от дивана и се насочих към вратата. Когато я отворих пред мен застана Амели.
Въздъхнах и излязох, затваряйки вратата зад себе си.
Грима ѝ беше размазан, а сълзите ѝ се стичаха по лицето.

- Пак ли момче? - попитах отегчено.

Знаех, че пак ще ми надува главата, с това как той я е зарязал, но тя все още имала чувства към него. Същата история като останалите.

- Онзи Джо... В дома ти ли е?

Въздъхнах, недоволна, че отново говори за него с омраза.

- Да, Амели!

- Може ли да вляза? Искам да поговорим!

Отворих вратата, за да влезем в къщата. Мамка му! Уцели точния момент! Та аз тъкмо вечерях с гаджето си! Да не би аз да отидох при нея, когато с Джо се скарахме?

- Кой беше? - попита Джо и извъртя глава към нас.

Щом видя Амели веднага стана от дивана и се насочи към кухнята.

- Ще ви оставя насаме!

- Наркоман! - каза Амели грубо.

- Виж, ако дойде тук, за да ни разделиш, по-добре си върви! И спри да обсъждаш хората без да ги познаваш! Знаеш ли, колко грозно изглежда?

Тя само извъртя очи и събу обувките си, насочвайки се към дивана.

- За какво искаше да говорим? Да не би оново момче, с което имаше среща да те е зарязало?

- Всъщност, не точно. Аз го зарязах. Той... Той е като твоя приятел. Джо, ако така му е името.

Как като Джо? Какво искаше да каже с това?

- Беше наркоман. И-

- Спри да говориш по този начин за Джо! За Бога! Спри да си набиваш филмите в главата, Амели! Не осъзнаваш ли, че е в съседната стая и те чува?

Тя стана от дивана и ме погледна гневно.

- Той въобще разказвал ли ти е нещо за себе си? Не, нали? Ще си изпатиш от тази връзка, Изабел! Повярвай ми! Имаше толкова много момчета, с който можеше да тръгнеш и биха се отнасяли сто пъти по-добре от Джо или както там се казва! Жалко, за което! Наистина жалко! - каза и погледна гневно, преди да се насочи към вратата.