Drunken Joe (Denis Stoff Fanfic)

Глава 4

ДЕНИС

Стоях на дивана във всекидневната, превъртайки каналите по телевизията. Всъщност не обръщах особено внимание на телевизора.
Единственото, което беше в ума ми от няколко дни бе разговора с Деймиън. Думите му се въртяха в главата ми, карайки ме да треперя от страх.

- Нима искаш всички да разберат за миналото ти ли, Денис?

Изплашените очи на Изабел се появиха в съзнанието ми. Не исках да се забърква с моето минало. Бях толкова груб с нея... Вече съжалявах за постъпката си в закусвалнята. Държах се с нея повече от ужасно!

Мислите ми бяха прекъснати от звънеца.
Станах и се насочих към вратата. Когато я отворих, видях сестра ми - Даяна. Сладката ѝ усмивка накара да забравя досегашните си мисли и да я прегърна.

- Очаквах те!

- Така ли? - засмя се леко и влезе вътре, като се насочи към кухнята.

- Да. Не си идвала от близо месец!

- Келин се разболя. - остави торбата на плота и извади някаква кутия. Отворих я и видях любимия си пай. Взех една вилица от шкафа, но тъкмо, когато щях да вкусам от чудесния пай на Даяна, тя ме спря.

- Той заспа. Би ли го свалил от колата? А аз ще взема играчките му.

Оставих вилицата, разочарован, че не успях да опитам от пая и тръгнах към колата.
Взех малкия си племенник, завивайки го с одеялото и го оставих на дивана, след което отново се върнах към пая.

Беше страхотен! Даяна правеше най-хубавите сладки, които някога бях опитвал.

- Има ли нещо интересно? Всъщност, намери ли си работа? - гласът ѝ прекъсна тишината, която цареше в къщата.

- Да, намерих си работа. В една закусвалня.

И тогава Изабел отново проникна в съзнанието ми с нейния изплашен поглед, за който аз бях виновен...

- И как е там? Случвало ли се е нещо интересно? - започна да вади различни видове сладки от торбата, която бе оставила на плота.

Изабел. Онези нейни изплашени очи. Защо тя постоянно е в ума ми? По дяволите! Как може да съм толкова груб с нея!?

- Денис? - Даяна отново ме накара да се откъсна от мислите си за Изабел.

- А? Какво?

- Случило ли се е нещо?

- Не. Всичко е...Нормално - усмихнах се леко и придърпах един от столовете. Даяна отвори хладилника и остави кутия с мляко. Отново преместих погледа си към пая и набучих малка част с вилицата.