Drunken Joe (Denis Stoff Fanfic)

Глава 29

Отворих очи и се надигнах, притискайки чаршафа към гърдите си. Огледах се. Джо го нямаше до мен. Беше оставил бележка на възглавницата.

На работа съм. Ела, когато се събудиш. Също, взех и част от онези рисунки на масата.

Станах и с бързи крачки отидох до масата.
Не! Не! Господи! Взел е грешната част!
Въздъхнах и се върнах в стаята си.
Измих се и облякох чисти къси дънки. Видях, че Джо бе оставил суитшъра си на стола. Взех го и го облякох, след което се насочих към вратата. Бях прекалено мързелива, а и не мисля, че Джо би поискал да му го върна точно сега.
Навън беше по-хладно от обичайното за осем сутринта, може би, защото вчера валя.
Вида, в който Джо дойде в дома ми, отново изникна в главата ми. Господи! Беше наистина секси с тази мокра коса!

След около пет минути път най-накрая стигнах закусвалнята. Когато влязох имаше опашка от около пет-шест момчета. Явно някакъв отбор от баскетболисти или войлейболисти са на почивка в града, защото нямаше и един, който да е под метър и деведесет.

Предполагам трябваше да изчакам другата партида закуски, защото си взимаха доста храна и току-що и последния мъфин бе взет. Изпуфтях недоволно и чифт очи веднага се обърнаха към мен, карайки ме да се почувствам неловко.

- Мини отпред, доста ще има да чакаш! - каза момчето пред мен.

Когато застанах пред касата чух няколко недоволни стенания и се почувствах неловко, затова че ги прередих.

- Добро утро! - чух гласа на Джо и се обърнах към него.

- Запазих ти един мъфин! - каза и ми подаде една торбичка. - Искаш ли кафе?

- Направи ми едно след като приключиш! - усмихнах се, след което се насочих към една от масите.

Колко мило бе от негова страна, че ми бе запазил мъфин!
След малко две момчета седнаха срещу мен, карайки ме да се почувствам неловко. Отново. Закусвалнята беше празна, мамка му! Защо сядаха точно тук?

- Аз съм Нейт! - каза единия и подаде ръката си, за да се здрависаме.

Погледнах го намръщено и той веднага свали ръката си. Не исках нови запознаства, особено с момчета!

- Не си много общителна! - каза другия.

Не му обърнах внимание и продължих да ям от мъфина си.
Те не разбираха ли, че трябва да се махнат?