Drunken Joe (Denis Stoff Fanfic)

Глава 12

- Вземи! - подаде ми някаква купичка. - Нямам друга готова храна.

Джо седна до мен и ме погледна.

Не исках да ям. Достатъчно бе, че му създадох още работа, а сега да ям и от храната му би било прекалено нахално от моя страна.

- Не съм гладна! - върнах му купичката.

- Не обичаш ли макарони?

- Не. Просто не съм гладна, Джо!

Той въздъхна, след което се засмя леко. Защо се смееше? Какво му беше смешното? Защо правеше ситуацията още по-неловка?

- Не може да не си гладна! - сложи купичката в ръцете ми. - Мислиш ли, че не съм пушил трева?

Нямах какво да кажа. Просто стоях и го гледах. Човек като него е пушил трева?... Та той не ми позволи да пия алкохол, тъй като съм била "още малка"!

Взех купичката и започнах да ям от макароните. Дали той ги е правил? Бяха прекалено вкусни, за да са купени. По принцип вкъщи рядко ядяхме домашна храна. Мама винаги поръчваше от някъде, освен в дните, когато татко беше извън града, по работа.

- Ще ти стигнат ли? Мога да направя и нещо друго!

- Не. Това ми стига!

След тези думи краткия ни разговор приключи и отново настана тишина. Единственият шум идваше от телевизора. Джо гледаше някакво шоу. Опитах се да се съсредоточа и да не поглеждам към него, но не ми се получаваше.
А и как? Беше доста привлекателен мъж. Бе гладко избръснат и затова скулите му се набиваха на очи. Имаше лунички, а косата му, която беше прибрана зад ушите му, разкриваше изпъкналата челюст. Не мога да отрека, че ме привличаше! Предполагам бе нещо като онези тийнейджърски привличания... Но може и да не е просто привличане.

- Би ли спряла да ме гледаш така? - попита Джо и се обърна към мен. Усетих как топлината се разпростря по бузите ми.
Стана наистина неудобно. Не очаквах, че оглеждането ми ще е толкова забележимо.

Оставих купичката на стъклената масичка. Макароните бяха вкусни и бих опитала и нещо друго, сготвено от Джо, но ставах прекалено нахална. Мисля, че трябваше да си ходя вече. Прекалено дълго стоях в къщата му и сигурно беше на косъм да не ме изгони.
Не исках да се прибирам вкъщи, защото мама и татко сигурно отново се караха. Може би щях да се разходя... И да поплача. Бях изморена от всичко случващо се напослед
Станах, а Джо ме погледна.