Здравейте аз съм Крисия. Водя много тежък живот. Когато бях на 2 години майка ми и баща ми един ден ме оставиха до контейнера. Тогава дойдоха жена и мъж. Взеха ме у тях. Иии тогава стана нещастието. Те не ме хранеха, къпеха и общо взето не се грижеха за мен. Добре, че се научих да си взимам храната сама.
Аз си имам една тайна. Може и 13 години да живея в ужас аз пак си имам мечта. Искам да отида в Париж.
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
-До къто не стана на 18 години няма да продумам за това. А след като стана отивам при айфеловата кула.
