Повелители

ВСЕ НЕЛОВКИ РАЗГОВОРИ

Ярката светлина караше под затворените ми клепачи да играят жълти и оранжеви петна. Стана ми ясно, че няма да мога да заспя отново, затова отворих очи. 

Слънцето, което беше застанало вляво от мен, ме накара да примигна няколко пъти докато очите ми привикнат. Явно не бях спала твърде дълго щом слънцето сега изгряваше. 

Тялото ми бе схванато от позата, в която бях лежала. Исках да се надигна, но нечия ръка ме спираше. Обърнах внезапно глава надясно и видях отпуснатото от съня лице на Иво. Той изглеждаше толкова спокоен, никаква емоция не се мяркаше по иначе стегнатото му и умислено лице. Как ми се щеше да го докосна... Да усетя леко загрубяващата му кожа... Пръстите ми да се ожулят от младежката му набола брада...

Глупости! - скастрих се наум. - Явно още съм пияна... О, неее! 

Бях се сетила за всички подробности от снощи. Бях признала на Иво, че го харесвам, а той беше казал, че ще говорим, когато не съм пияна. Боже, каква излагация! Това не ми беше първото напиване и обикновено, дори пияна, се държах адекватно, но този път си позволих да се разлигавя. Ох, това никак не е хубаво...

Почувствах внезапна нужда да избягам по-далеч от това момче. Имах чувството, че се задушавам. Премахнах внимателно от себе си ръката на Иво, която обгръщаше кръста ми толкова нормално, че чак ме плашеше. 

Изправих се в седнало положение бавно и колкото се може по- безшумно. Не, че беше кой знае колко трудно, защото аз бях специалистка в тихото измъкване, без да бъда забелязана. 

Станах, изтупах дрехите си от пръстта и  се запътих към гората. Когато стигнах достатъчно далеч от Иво, седнах под едно дърво с тройно по-широко от мен стъбло, а гръдната ми обиколка беше 60 см! Вдигнах глава нагоре, към короната на дървото и се загледах в едно малко птиче гнездо. 

Не съм сигурна колко дълго съм стояла така без да се движа, но в един момент на рамото ми се отпусна ръка. Сепнах се и се изправих с един скок. Паника ме обзе, но само докато не видях, че до мен седеше духът на Луната. Тя се усмихваше дружелюбно и сякаш сияеше. 

На секундата ми напомни за сребърната красавица, която се радваше на вниманието на Иво снощи. Сетих се, че Луната бе казала, че тя и Слънцето имат много деца. Сигурно онова момиче е дъщеря на Лунния дух.