Повелители

МАЛКО СЕ ПОУВЛЯКОХ 4 ГЛАВА

Огледах се. Великаните бяха застанали на сто метра от мен. Затичах се към тях като най-големия идиот. Разстоянието се скъсяваше. Осемдесет метра, шейсет метра... Щом достигнах петдесетия метър хвърлих първата торбичка към лицето на великана от дясно. Той изръмжа. Погледът му бе замъглен. Обърнах се към другия. Той гледаше уплашено другаря си. Не му мислих много и хвърлих торбичката. Но този великан бе по-умен. Той избегна бомбата и се приближи с гигантски крачки към мен.

Оставаше ми само една единствена бомба, която всеки миг щеше да избухне в ръцете ми. Нямах време за колебание. Запратих я по великана, но тъй като той се бе приближил, експлозията бе по-силна от предишните. Ударната вълна ме запрати назад, където си ударих гърба в ствола на едно дърво.

Въздухът излезе от дробовете ми. Лежах безпомощно на земята, докато великанът се приближаваше. Надигнах се леко, но той ме хвана през кръста.

Няма да умирам така! - мислех си аз. - Та аз току-що отключих силите си! А мама и татко? Какво ще правят те?

Нямаше да се дам така лесно. Това бе едва първата ми мисия и исках да имам още много в бъдеще.

Великанът си мислеше, че съм в безсъзнание. Но бъркаше. Аз седях с отпуснато тяло в грубите му ръце и бях притворила очи. От далеч изглеждаше, че са затворени, но аз виждах достатъчно.
Великанът бе достатъчно тъп да ме приближи към лицето си. А аз това и чаках. Отворих очи и повелих с огъня. Струята удари великана в лицето и той залитна, изпускайки ме.
Подчиних въздуха и се приземих успешно на крака. Нямаше да ги оставя да си тръгнат. Малко се поувлякох, мятайки огън и блъскайки с въздух великаните. Не им позволявах да се изправят. Щях да ги убия, но се спрях.
Какво, по дяволите, правя?! - запитах се. - До вчера и муха не можех да ударя, от страх да не й сторя нещо, а сега...
Обърнах се и побягнах. Чуството ми за ориентация ми помогна много. Излязох на една обширна поляна след 15 минути при нещо средно между тичане и ходене.
В далечината видях русо-рижавата коса на Иво и се затичах по-бързо. Гърбът ме болеше зверски и мисля, че рамото ми кървеше, но вече не съм сигурна.
Стигнах до Иво с последни сили и се строполих на земята.
Последното, което помня бе как нечии топли ръце ме обгръщат...
***
Събудих се от топлината, лъхаща лицето ми. Видях огън и се стреснах, но после разбрах, че беше просто огнище.
Лежах на земята, завита с дебело одеало. Повдигнах го и щях да се задавя със собствената си слюнка! Бях по бельо! Но не това, с коеъо тръгнах! Боже мой!
Имах бинт на рамото и кръста си. Под този на кръста ми се подаваха чисто нови синини. Всички спомени ме връхлетяха и потреперих.
Увих одеалото около себе си и се изправих. Огледах се наоколо. Беше нощ. Все още бяхме в гората, но нямаше никого.
Чух шум зад себе си и уплашено се обърнах. Приготвих се да повеля, но тогава чух приглушен смях и от храстите се появиха Иво и Иван. Олекна ми и се отпуснах.
Щом ме видяха двамата се втурнаха към мен и Иван ме прегърна, стискайки силно, сякаш има вероятност всеки миг да изчезна. Иво просто седеше отстрани и се усмихваше плахо.
Настанихме се край огъня и попитах:
- Къде сме и какво стана?
Момчетата се спогледаха и се усмихнаха.
- Ние сме в една гора близо до София. Тук сме, защото не можехме да те носим толкова дълго. Имахме нужда от почивка.
Кимнах. Значи сме почти у дома.
Погледнах към одеалото и се сетих, че не съм със собственото си бельо.
- А, и още един много важен въпрос. Какво стана с бельото ми?!
-Ъм... аз ще отида до тоалетна... - измрънка Иван.
Иво го изгледа злобно и когато другото момче беше достатъчно далеч, за да не ни чува, се обърнах към Иво:
- Отговори на въпроса ми!
-Ами... беше малко мръсна и се наложи да те изкъпем и преоблечем...
Моля?! Да ме изкъпят?! О, Боже, мой!!!!
-Аха. - казах аз със зачервени бузи. - И как съм се озовала с това бельо? - посочих тялото си аз.
Иво се размести некомфортно на мястото си.
- Както знаеш, съм минал през дългото обучение на чичо ти и мога да направя много неща със затворени очи...
Каква плоска лъжа! Чичо никога не ни е учил на подобни неща!
- И сменянето на чуждо бельо е едно от тях? - попитах невярващо аз.
Той само кимна.
Оле, с какви хора и къде съм попаднала!!!