Повелители

ПРИЗНАНИЕТО 1 ГЛАВА

Името ми е Надя. На 15 съм и съм най-големия неудачник на света. Това ви стига като запознанство за сега. Ето я и историята ми...

Тичах със сак в ръка към стадиона. Влязох и се затичах по-бързо. Накрая стигнах до залата и влязох в съблекалнята.

Когато бях готова, започнах да загрявам. Там бяха Иво и Иван, единствените от моето училище, които бяха повелители с животинско 'Аз '. С Иван бяхме приятели, но по някаква причина Иво не ме харесваше, въпреки че преди да разберем какви сме бяхме добри приятели. После спряхме да си говорим.

Учителят ни бе мой чичо. Той имаше претенции към мен. Изцеждаше ме до край, но от две години аз съм само повелител на водата. Не успявах да отключа другите стихии, пък камоли животното в себе си. Бях най-изостаналата в групата.

- Здравейте. - казах.

- Здрасти! - отговори с усмивка Иван.

Иво само ме погледна безизразно.

Чичо ми влезе в залата и всички се подредихме в една линия.

- Здравейте, повелители! - поздрави чичо ми. - Днес ще се научите да концентрирате силите си в една единствена точка, а после ще се опитате да извикате животното в себе си. Да започваме!

Застанах до мястото си до прозореца и се съсредоточих в света навън. Представих си водна сфера точно пред себе си. Започнах да движа ръцете си в кръг около въображаемата сфера. След миг се появи. Продължавах да я поддържам. Чичо ми мина покрай мен и каза:

- Браво! А сега я направи по-голяма.

Послушах го и направих сферата по-голяма. Усетих тръпки по гърба си. Това се случваше когато съм на края на възможностите си или има опасност. Сега определено беше първото.

Краката и ръцете ми започнаха да треперят. Пред очите ми се появиха черни петна... Сферата беше станала по-голяма от мен. Някой ми изкрещя да спра и аз мигновено прибрах водата в себе си, а не в малкото басейнче до мен.

Заляха ме нови сили и се свестих. Чичо ми започна да ръкопляска. Не разбирах защо. Мислех, че съм направила грешка...

- Браво на теб, Надя! Ти приюти водата! Това е невероятно! Сега се опитай да я призовеш отново.

Без да обеля и дума си представих как водата се събира в ръката ми и... след секунда беше там!