As If There Is No Tomorrow

Chapter 2: I could't breathe

Хари

Когато влезнах вътре, видях бармана, който ме погледна все едно е видял призрак. Бих се обзаложил, че имаше съжаление в очите му. Игнорирах го, оглеждайки хората. Видях, че го няма и бях готов да си тръгна..когато изведнъж вратата на тоалетната се отвори..и в този момент осъзнах,че влизането в този бар беше най-голямата ми грешка досега.

Ема

Най-накрая се прибрах..реших да обядвам докато чакам Ади да дойде.
След това реших да се изкъпя. Достатъчно бях мръсна. Парещата вода ми се отрази добре. Донякъде махна напрежението тропано през целия ден.

Вече беше 3:50,а аз си нямах и на идея от колко е това парти. Не успяхме да се засечем втори път, за да ми каже, защото пропуснах английския..както и останалите часове.. Не виждах смисъл да остана. Та седнах да гледам телевизия в хола и неусетно съм заспала. Не след дълго чух затръшване на входната врата. Помислих си, че е Ади, защото тя така си влиза у нас, но видях майка ми. Тя е осъзнала, че има дом. И при това беше ядосана. Това ще бъде интересно.

Хари

Видях баща ми, но не беше сам. Някаква 25 годишна жена- блондинка,висока и стройна- седеше плътно до него,хилейки се на нещо. Всъщност и двамата се смееха гръмогласно. Гледах ги..пред мен, усещайки как сълзите напират, но те постепенно се превърнаха в гняв.

Неутрален разказвач
Всички погледи се заковаха върху Хари, който се беше вперил, очевидно, в тази щастлива двойка. Явно хората знаеха кой е Хари и за какво е дошъл тук. Но те не знаеха, че иска да оправи нещата. Очевидно, те сами се влошиха. Бащата на Хари забеляза как всички гледат към нещо. Към някого..обръщайки се, го видя и осъзна какво е извършил, и какво го очакваше след това..осъзна как животът му с всеки изминал ден ставаше ад. Но той сам си го беше направил.

- Сине..- каза той, опитвайки да не се разплаче.
- Как можа? Какво сме ти направили?- изръмжа той, и в същото време излезна от бара.
Баща му видя как се отдалечава все повече. Осъзна че вече го е загубил..Единственото нещо което искаше е да оправи живота си. Каквото и да му струваше това.

Хари

Не можех да дишам. Имах чувството, че въздухът е изчезнал и при това останалият в мен бавно напуска тялото ми. Исках да се махна от тук. Колкото се може по-надалеч. Знаех какво трябва да направя..
Прибрах се и отидох горе, виждайки брат ми.
-  Рано се прибираш- усмихна ми се той. Не очаквах да е тук толкова рано, но не му беше сега времето.
Толкова тъжно ми стана за него..не знаеше какво видях и какво ще стане след днешния ден..колкото и да се нуждаех от братска подкрепа точно сега..исках да се махна от тази къща. Затрупваше ме с толкова спомени..
- Махни се от пътя ми. - казах аз спокойно.
- О, някой е ядосан- каза той- имитирайки ме.
- Сериозен съм. Махни се. Искам да си взема нещата- казах с висок тон, готов да му се развикам. Очевидно е забелязал необичайното ми държание, защото усмивката падна от лицето му.
- Какво е станало?
- Не му е сега времето да ти обяснявам. Просто се мръдни, мамка му. - казах аз вече бесен. Той се намръщи,осъзнавайки, че е победен, се премести от вратата.
Веднага съжалих, че му се развиках. Той не е виновен за нищо от това. Не го заслужава..никой от нас не го..
- Съжалявам..ок? Просто лош ден.- казах аз, започвайки вече да си събирам нещата.
- Да, добре. - отвърна той, излизайки от стаята.
Взех бързо две тениски, един чифт дънки и яке в случай, че ми стане студено. Натиках всичко в една малка раница. Слезнах по най-бързия начин долу, взимайки стъпалата по две, защото знам, че или майка ми ще си дойде.( Беше й почивен ден. Днес отиде да пазарува с малкото ни останали пари.)Или баща ми, за да се извинява. И в двата случая няма да мога да погледна нито един. Аз не мога да го понеса. Пък камо ли мама..
Отидох в кухнята, взех първото нещо, което видях в хладилника. След това и ключовете си. Бях вече готов. Излезнах и нямаше никого. Донякъде се натъжих..явно не му пука вече за нас и още отначалото не е искал да се бори и да бъдем задружно семейство отново..но така е по-добре. Трябва да помисля за това какво да правя. Избърсах двете сълзи, стичащи се по бузите ми и запалих колата.