As If There Is No Tomorrow

Chapter 4: The good old days

*** 3 години по-рано ***
Неутрален разказвач

Хари се събуди от добре познатата миризма на палачинки. Облече се и слезна долу.
- Ей, поспаланко- каза с усмивка баща му.
- Здравейте на всичкии- отвърна той.
- Какво мислиш да правиш днес?- попита го майка му.
- Мислех да ти помогна в градината. Виждам колко се изморявяш всеки ден- отвърна й той.
- Не. Трябва да излезеш. Викни си Лиам, взими брат си и излезте. Не можеш винаги да ме глезиш. Ще взема да свикна.- каза тя закачливо.
- Но се някой трябва да ти помогне, мамо- беше сериозен.
- Скъпи, ти работиш по 8 часа на ден, колкото да не се чувствам "изморена". Отпусни се малко. Един път си тийнейджър. Хайде отивай да звъннеш на Лиам. Не сте се виждали отдавна- усмихна се тя.
- Наистина ли?Не мислиш, че има нужда...- този път тя го прекъсна.
- Забогаа нее, отивай преди да съм те наритала.
- Обичам те повече от всичко, мамо.
- И аз теб, скъпи. Как може да си толкова добър..
- Имам най-добрите родители..- след това я прегърна и отиде бързо в стаята си. Бащата на Хари се настани на дивана.

- Трябва да му кажем- каза тя от нищото.
- Какво? Не..ще ни намрази. Чуваш ли се какво говориш? Ще ни намрази и няма да ни проговори- беше объркан от думите на жена си.
- Напротивв. Ако му кажем, ще ни разбере. Той е такова добро момче..
- Да, защото не се е срещнал с живота. Никой не го е наранявал.Нека има още време. Не е готов...Слушай..направихме грешка, окей? Не е нужно да се срива още от малък. Ще живеем с това вечно,също и той- каза той вече окончателно и с това разговора приключи.

Хари беше много добро, мило и лесноранимо момче. Беше един от най-красивите в училището си, но не искаше да бъде кой знае колко забелязван. Искаше само семейството и приятелите до себе си.
Лиам беше най-добрия му приятел. Беше до него неотлъчно, каквото и да става. Имаше странно чувство за хумор, но точно това Хари най-харесваше в него.
Зейн беше другия му най-добър приятел, въпреки че вече не са толкова близки откакто Зейн започва да "кръшка". Започна да пуши и да пие, което не е добре за годините му. Той изтърпя най-голямата възможна загуба. Загуби майка си. Това е начинът му на утеха и те го разбираха донякъде.
Найл- братът на Хари, както вече знаете. Всички се неразделни и колкото и някои да отричат, си пазят гърбовете.
Хари имаше перфектния живот. Семейството му, приятелите му, всяко момиче от училище си падаше по него. Заради "зелените му очи в които вероятно ще потънеш"
Хари не подозираше какво му предстои..животът не го беше подготвил. Не знаеше какво е да си нараняван, обичан, и преди всичко не знаеше какво нещо е животът.

Ема

- Татко..недей..гъдел ме е. Спри- казах аз през смях.
- Няма. Признай си- каза той, опитвайки да не се смее.
- И какво като съм изяла всичката пица...и мама яде- той все още продължаваше да ме гъделичка.
След споменаването на майка ми лицето му помръкна.
- Тати..с мама ще се разделяте ли?- попитах го аз с тъга.
- Не знам, мила..аз толкова много я обичам. Но не съм сигурен дали тя мен също ме.- каза през сълзи.
- Е как да не те? Вие сте се оженили и би трябвало да сте повече от щастливи и влюбени. Това е любовта.- казах аз с усмивка.
- Такава си мечтателка, Ем. Някои хора нямат такива способности.- целуна ме той по челото.
- Но нали това прави любовта? Обединява ни. Не само чрез тъп брак, а и духом. Кара ни да се връщаме при човека, когото обичаме пак и пак, защото не можем без него. Искаме да усещаме аромата му, да виждаме очите му, да слушаме думите му в продължение на часове. И всичко от него да ни стане любимо. Със сигурност няма да е лесно. Но ако не е трудно, значи не е любов. И ако няма любов, си си пропилял живота.
- Кога стана толкова мъдра, малката ми? И кога порасна толкова, че да разбираш от любовта.- засмя се той и продължи със сериозния си тон. - Скъпа, разбери, че не всичко е в основата на любовта..-не го оставих да довърши.
- Не, напротив. Точно в това е основата. Ако има любов, има всичко останало. Само трябва да намерим правилния човек, за когото да се отдадем изцяло.
- Не е така..знам, че на твоите години всички искат да почувстват любовта. Да усетят електричеството между пръстите и сърцата си..но има и неща, които любовта не може да осигори.
- Ти усещал ли си го?
- Разбира се,повече от всичко. Но едва ли е било взаимно. Не всичко в този свят е честно и справедливо.
- Не бъде такъв песимист- засмях се и го ударих леко по рамото.
- А ти такъв оптимист. Не всичко е с розови цветя и сърчица.
- Никога не съм разбирала защо не вярваш в добрите неща. На този свят има добри и лоши неща. Добрите са предпочитаните, но лошите са с предимство. Никой няма да избяга от жестоката хватка на живота. Даже някой са я усещали най-силно. Важното е да се впускаме в добрите неща и да ги изживеем до край. Затова живеем. Да почувстваме всичко.

Неутрален разказвач

Г-дин Джаксън гледаше дъщеря си с недоумение и радост. Чудеше се как това невинно и малко същество да разбира толкова много неща и е готово да живее, да обича, да се бори и се сблъска с живота. Дори го искаше. Виждаше, че си знае своето и да налага това което със сигурност знае.
Чувстваше се жалък до нея, защото виждаше колко силна е тя. А той се предаде и се отказа вече да живее. Единственото, което го крепеше е е това малко, силно и изпълнено с желание за живот момиченце. Това е нещото, за което съществуваше. Щеше да направи всичко, за да я предпази.

Здравейтее, това е новата глава. Реших да напиша такъв тип глава, защото исках да направите разликата. Виждате ли я? Еее искам мнението ви в коментарите. Кога мислите, че Ема и Хари най-накрая ще се срещнат? И какво ще предстои след това? Надявам се да продължавате да следите историята ми! Чао за сега💖💖