As If There Is No Tomorrow

Chapter 8: 00:45 am.

Хари

- Какво имаш в предвид?- попитах го аз.
- Това, което и ти.- беше напълно сериозен, което силно ме очуди.
- Как разбра?- въздъхнах аз, подготвен да чуя това, което ще каже.
- Ами..след като се прибрахме и ти се държеше много странно и някак си беше бесен на нещо. На някого.. И знаех, че е на татко. Не знаех защо. Но по време на вечерята ни, татко каза, че ще се върне след малко. Осъмних се, и затова казах на мама, че отивам до тоалетната. Качих се горе, и вратата на спалнята беше открехната и го видях вътре, да говори с някой. Не успях да чуя добре, но едно нещо идеално чух: "чао скъпа". За минута не успях да се съвзема. Света ми точно там, пред вратата му, се срина. След това се върнах по най-бързия начин долу, готов да кажа на мама, но вече на последното стъпало я видях. Хари..тя беше толкова самотна и нещастна. Искаше си семейството обратно. И просто не можах..не можах да го направя. Или поне не тогава. По време на вечерята той така и не се появи. Преди да си легна, видях, че е отишъл да се къпе. Възползвах се, и му взех телефон и проверих последните му съобщения и обаждания..и..ам..- може би се чудеше как да продължи без да заплаче, защото потърка очите си.- някаква си Беки излезна на първо място. Усетих се едно ни е заменил..разбираш ли?- за първи път ме погледна и видях колко болка има в очите му.- та отворих съобщенията и започнах да чета.. Хилядите съобщение. Не знаех откъде да започна. Превъртях през "как си скъпи", "иска ми се всяка вечер да си до мен..не само тази", "кога ще дойдеш да се позабавляваме?"..всичко това още ми се върти в главата. И след това не можех да чета повече, просто не можех- гласът му се пречупи и без да се замисля го прегърнах.
- Заедно сме това, нали знаеш? Аз и ти. Никой друг.- потупах го по гърба.
- Да, знам. Просто..искаше ми се нищо от това да не се бе случвало.- след кратка пауза продължи- И при това ти бях толкова ядосан, затова че просто си тръгна и не ти пукаше, че нещо малко по малко се подреждаше. За първи път видях образа на баща ни в теб. Но после като разбрах..всичко придоби смисъл. Неочакваното прибиране, крещенето, игнорирането на обажданията ми, и най-важното начинът по който го гледаше. Брато, виждах в очите ти, през яда ти, виждах най-ужасната болка...- замълча.- Мама не го заслужава.- вече каза малко по-спокоен.
- Никой не го, Найл..но не трябва да й казваме, ясно? Не трябва да разбира, защото това ще я пречупи.- погледнах го в очите, за да съм убедителен.
- Но..тя трябва да знае. Трябва да започнем на чисто. И да изградим всичко наново ..- каза той но не го оставих да довърши.
- Ти чуваш ли се какво говориш? Преди малко нещата, които ми каза какво значат за теб? Как подяволите си съгласен с това да продължиш? Та той развали всичко. И нищо от това не може да бъде поправено. Единственото, което трябва да направим е да се грижим за мама.- казах твърдо аз.
- Ще се оправим, разбира се. Минали сме през много по-лоши неща.- каза той тихо.
- Заради него. Лошите неща са, заради него. Ти не го видя с очите си, Найл..не си видял как се забавляше с онази уличница и..ии дори не си вдигна пръста, за да ме догони, а остана там. С нея.- започнах да викам.
- Съжалявам, бро. Наистина не знам какво да кажа..- наведе глава той.
- Нищо, защото няма какво да се казва. Мислиш си, че всичко ще се оправи, защото никога не си бил този, който винаги се бореше нещата да се оправят. Никога. Просто беше страничен наблюдател на всичко. За този, който се справяше с цялото семейство му омръзна да понася всичките тези удари на свой гръб. Не искам повече, Найл..разбери. Не искам да бъда повече нараняван.- започнах за пореден път днес да плача. - Просто не мога повече да поемам риска. Не и този път. Днес е проститутка, утре ще е наркотици, на другия ден ще е хазарт, а някой ден ще убие някого..не мога. Вие колкото искате му се доверявайте и му давайте шансове, но аз вече се отеглям. Опитах се..толкова много да ни одържа, но някой друг трябва да поеме оттук. И няма да съм аз. Съжалявам.
Той замълча.
- Разбирам те..не, наистина..разбирам те. Но както каза. Ти беше силния и се бореше и аз толкова ти завиждах за това. И сега се отказваш? Когато може би, само може би, има шанс всичко да бъде поправено. Аз няма да мога да му простя толкова лесно, но ще се опитам..заради нас двамата и мама. Не мога вечно да живея с яда си към този човек. И не ми казвай, че в последния момент ще се откажеш. Изтпърпя толкова много и се отказа накрая. Това не е брат ми..не. Това е някаква обвивка, пред която се крие. Знам защо..и те разбирам. На този свят има твърде много болка, за да можеш да мислиш трезво без да сгрешиш. Не те и карам. Но помисли си..какво ще стане, ако се откажеш от това семейство. По малко страдания ли ще имаш като не можем да се оправим без теб? Или може би ще е по-добре ако си заедно с нас в това. И заедно с всички сили да вървим напред. Животът не е устроен, за да вървиш сам. Ние сме до теб..аз съм до теб, каквото и да стане. Моля те само да продължиш с нас..- след малка пауза продължи.
- В този живот, братко мой, нищо няма да стане както ти искаш ако не си сцепиш задника, за да го направиш.-усмихна се той след което продължи- Единственото, което ти трябва да направиш е да се помириш със себе си. Не си виновен за чуждите грешки..ако питаш мен, ред е на татко. Твоята работа свърши. Просто се иска от теб да имаш надежда и да очакваш доброто да дойде и при теб.- каза той и бях силно потресен от думите му. Знаех,че е прав. Знаех, че има шанс. Но ме беше страх. Това е. Защото нещо отново ще се обърка. И не мисля, че мога да понеса още... Но знам, че трябва да опитам. Не съм сигурен, че ще се получи. Но го правя заради Найл. Няма да мога да му простя. Или поне докато не види с очите си аз какво преживях, през какво минахме всички ние..
- Кога стана толкова мъдър, копеле такова?- започнах да се смея и сериозната му физиономия се замести с усмивка.
- Помисли си, ясно? Не те карам,просто заслужаваш да бъдеш щастлив..- стана и излезна от стаята ми.