As If There Is No Tomorrow

Chapter 3: Far, far away

***
- Тук ли си?..татко..нуждая се от теб..
- Тук съм, миличка.
- Не ме изоставай..
- Няма да позволя нищо да ти се случи.
- Кажи ми, че няма да си тръгнеш.
- Спокойно скъпа, легни си да спиш. Било е само кошмар.
- Страх ме е.
- Един ден ще станеш по-силна от колкото си мислиш. Хайде сега заспивай.
- Не ме оставяй сама..
След това изгаси лампата и си тръгна...

***
Хари

Обикалях с колата си не от дълго. Бях извън Роузбърг със сигурност. Не знаех с точност къде се намирам. Реших да извадя телефона си и да включа GPS-а. Видях 5 пропуснати обаждания от брат ми, но както казах не ми е до него сега. Изписа ми, че съм до Съдърлин. Нека да бъде Съдърлин.

Продължих да карам и не след дълго бях там. Спокойно и тихо градче е. Харесва ми.
Отидох в първия бар, който видях. Влизайки, всички започнаха да ме гледат. Явно наистина града е малък и се забелязва веднага щом някой нов пристигне. Седнах на маса близо до прозореца и веднага някаква първокурсничка ме забеляза и стана от мястото си, идвайки към мен..не и сега, за бога..
- Здравей- каза тя с усмивка.
- Здрасти- отвърнах й аз неуверено
- Виждам, че си нов в града.
- Само наминавам.- отговорих й аз, надявайки се да съм й убил надеждите. Но след това тя продължии да говори. Мамка му, няма ли сервитьори тук?
- Няма ли да останеш? Града не е много голям, но е спокойно и тихо.- не я бива да флиртува.
- Не мисля.- отговорих й твърдо аз.
- И откъде си?
- Роузбърг- вече започва да ме дразни.
- У, не е далеч от тук. Можем да си идваме на гости- каза с усмивка тя.
- Нда, не мисля.- извъртях поглед в отговор аз.
- Наистина искаш да ме разкараш, а?
- Опитвам се- отвърнах й с най-самодоволната усмивка.
- Добре де, добре. Махам се.- каза,смеейки се. Видях как става от мястото си до мен.
- Мога да ти дам номера си..
- Разкарай се!- и този път цялото заведение ни чу.
- Задник- изпуфтя тя и излезна навън.
След това една сервитьорка дойде към мен. Най-накрая. Гладен съм.
- Ъм, извинете. Това ли е вашата кола отвън?- попита тя, някак си очудено.
- Да, защо..?.- казах аз, защото знаех, че друга кола няма на паркинга. След това проследих погледа й навън и видях някакво момиче с черна, дълга коса да прелива бензина от моята кола в нейната. Подяволите, как не съм забелязал. Изтичах навън и преди да съм казал или направил нещо, тя се качи в колата си, и потегли. Кучка. Дори не успях да й видя лицето. Отидох до колата си и видях, че е взела половината бензин. Много си е, но поне имах с какво да си отида. След това се прибрах отново в бара.