As If There Is No Tomorrow

Chapter 1: I just wanted someone to love me

Беше петък сутрин. Станах и облякох черни джинси и черна тениска. Измих си зъбите и след това слезнах долу.
- Здравей, скъпи.- поздрави ме с усмивка майка ми.
- Здрасти.- отвървах й аз, оглеждайки за баща си. 
- Къде е татко?- попитах я остро аз.
- Още не се е прибрал..- веселата физиономия падна от лицето й, докато правеше добре познатите палачинки.- Но моля те, недей отново да му викаш. Видя какво стана последния път..- потърка очите си тя. 
- Мамо..той всеки ден ходи по кръчми, и харчи до последно парите ни, как очакваш да продължи всичко това. Ти работиш до 10 часа вечерта, а аз вместо да ходя по купони, кисна до полунощ в гробищата- опитах се да бъда максимално спокоен, но не се получаваше. Имаме финансови проблеми. Откакто уволниха баща ми от фабриката, нищо не е същото. Той беше толкова добър и спокоен човек..а сега всяка вечер, дори през деня, ходи  в баровете, мислейки, че оправя проблемите ни, харчейки и последните ни спестени пари. Опитвам се отново да ни сближа както преди..да бъдем отново щастливото семейство, което бяхме..дори работя в гробището като охрана. Истината е, че си искам отново семейството обратно.
- Знам, скъпи, знам. Но последното нещо, което искам е да го загубя-прошепна тя.
- Ами ние? Аз след една година отивам в колеж. А Найл след мен.Не мога винаги аз да се грижа сам за нас двамата. Писна ми. Искам всичко да бъде както преди.. - този път й се разкрещях.
- Съжалявам миличък, ще се опитам да говоря с него. Но моля те, не се сърди..знаеш как преживява нещата.
-  Да, чао. Закъснявам.
- Обичам те. скъпи.
Престорих се че не съм я чул,  затръшвайки вратата.

Ема

Беше петък.
Вървях по коридорите, търсейки Ади. Най-добрата ми приятелка. Та тя е единствената ми приятелка. Опитва се да върне старата Ема, но не й се получава. Отказах се и отидох до шкафчето си. Изнедващо тя се втурна към мен.

- Хей! - каза тя с широката си усмивка.
- Здрасти.- отговорих й аз, колкото се може по-весело.
- Наясно ли си как всички момчета те гледат? Андерсън направо щеше да те изяде с поглед.- изсъска тя.
Извъртях очи както обикновено.
- Чух, че днес има парти..- намигна ми.

Ох, обожава да ходи на партита. Тя наистина си пада купонджийка. Всеки път ме моли, но аз все й отказвам..просто вече не съм за тези неща.

- Добре..ще дойда- казах, усмихвайки се.
- Знам, че не ти се ходи..но.. чакай.. Какво?. Боже мой. Ти каза да.- каза тя и целия коридор ни чу.  Изразяването на емоциите й означава всички да разберат защо е щастлива или тъжна. Няма скрито покрито при нея. Съгласих, защото поне един път искам да я направя щастлива. Тя единствена  ми остана. Не мога да си позволя да я загубя, заради  отблъскващото си  държание.

- 3, във вас.- каза тя пищейки.
- Е чао, имам история. Ще се видим по английски.-  и след това изчезна в голямата тълпа..

Взех си учебниците от шкафчето и отидох в стаята по психология, осъзнавайки, че съм закъсняла. Влезнах и всички започнаха да ми се усмихват. Чудесно.
- Съжалявам за закъснението, господин Блейк. Може ли да остана в часа?
- Разбира се, току що започнахме.

Той беше любимият ми учител. Затова толкова го уважавах. При другите учители нямаше дори и да си направя труда да вляза щом съм закъсняла.

Неутрален разказвач

Хари бързаше колкото се може повече за училище. Но истината беше, че не можеше да се появи там точно днес. Искаше да оправи нещата. Трябваше да се бори за щастието си.  Затова спря да тича и отиде до най-близкия бар, очаквайки да види баща си там.. Бореше се за това, което обичаше. Смяташе, че никой, никога не трябва да се предава. Просто да се бори. Както всеки друг на тази Земя. Така оцеляваме.