As If There Is No Tomorrow

Chapter 5: Game on

Хари

Всички се взираха странно в мен. Очакваха да кажа нещо.
- Е? Какво мислиш?- попита ме Найл.
- Нищо. Излизам.- отговорих аз, докато си взимах ключовете от колата.
- Къде отиваш, подяволите?- продължаваше да пита брат ми. Този път беше доста очуден.
- На работа съм, забрави ли?- казах аз, отваряйки вратата. Докато не чух..
- Няма смисъл вече да работиш толкова. Имаме пари.- намеси се майка ми.
- Така лии?Имаме?- казах аз бесен.
- Сине, моля те...- започна баща ми, готов да се разплаче. Не ми пукаше особено.
- И му вярваш? Колко дълго мислиш, че ще имаме, мамо? А дали изобщо имамеее, подяволите. Как може да си толкова наивна? След всичко което ни причини още му вярваш?- не исках да й викам, но знаех че това наранява баща ми. Това ми стигаше.
- Не говори така.. Ние сме семейство. Винаги ще се подкрепяме и..- каза тя тихо, но не я оставих да довърши.
- Ниее се подкрепяхме, не и той. Той се "подкрепяше" с..- осъзнах какво щях да направя и спрях докато не стане прекалено късно.
- Няма значение, излизам.
Този път никой не ме спря.
Излязох, имах 3 часа да отида на работа.
Исках да направя нещо, което никога не съм. Затова, звъннах на Лиам.
- Ей, кво става- отговори ми той на първото позвъняване.
- Къде си?- попитах го аз.
- В нас, след малко отивам на парти.
Знаех си. Той беше душата на купона. Винаги беше там.
- Изчакай ме, идвам при теб.
- Ти да не би да искаш да дойдеш? На парти?? Къде е приятеля ми Хари??- каза той, обаче доста весело. Усетих още от сега алкохола. Това е добре, защото нямаше да ме разпитва по пътя.
- Дада, на път съм.- отвърнах аз.
- Йе-йе.
Затворих телефона и продължих да карам. Част от мен просто искаше да отиде на това парти и да се напие, да получи първия си мухмурлук и да забравя за проблемите си. Но веднага след това ми изникна образът на баща ми. Много добре знаех, че няма да го направя. Просто ми се искаше поне за минута, да се измъкна от този свят и да не се връщам..не е място в което някой би искал да живее. С всичката тази болка и страдания по света. Твърде сме слаби, за да се преборим с него.
Както баща ми направи..отказа се. От мен и от семейството му, което го обича. Иска ми се да не съм като него. Да продължа да се боря със зъби и нокти, но усещах как бавно, всяка частица от мен, започва да се предава. И най-лошото е, че започнах да го приемам.

Някъде след 3-4 минути бях пред тях. Той ме чакаше, смеейки се на нещо. Де да беше така само като е пиян..
- Ето те- каза той весело.
- Ето ме. Хайде домъкни си мангалския задник в колата.- усмихнах се аз.
- Е, на какво държа тази чест? - попита ме той, влизайки в колата.
- Какво?
- Че отиваш на парти.- не мога да повярвам, че беше сериозен. Явно не е достатъчно пиян. То пияното му състояние е близко до истинското му.
- Не знам, реших да видя какво му е толкова готиното.- каза аз, надявайки се да не пита какво е станало. Познава ме добре. А сега не искам да говоря с никой за това.
- Ясно..- бях му благодарен, че не продължи да пита.
- Е, къде е това парти.- попитах го аз.
- Не знаеш този квартал. Далеч е от нашия. Дай аз да карам.
- Не, пиян си. - казах аз твърдо.
- Какво? Не, не съм- очуди се той
- Колко изпи?- попитах го подигравателно. Много добре знаех, че не държи на алкохол.
- Една чаша..
- И си под масата..- казах аз и започнах да се смея.
- Хаха.- намръщи се той.
- Добре,добре. Накъде да карам?
- По-добре аз да карам.
- Мисли му ако ни блъснеш някъде.
- Е, ще го преживееш.
- Таа на кой е това парти- попитах го аз.
- На една съученичка от училище. Нейна приятелка имала рожден ден.- каза той
- Не, не знаех, че е от училище.
- Добре де. Не я знам по име. Не се познаваме, но знам че е супер секси.
- Иъл.
- Педераст.
- Кретен.
- Та така и не разбрах защо от нищото искаше да ходиш на парти.- попита ме той.
- Мии казах ти вече- отговорих му аз, гледайки през прозореца.
- И всякаш ще ти повярвам- каза той сериозно
- Наистина..не ми се говори за това точно сега. Искам да се разсея, ясно?
- Да добре. Но искам утре, когато съм трезвен, да ми обясниш всичко. Става ли?- попита ме с нисък тон.
- Добре.
- Защо не беше на училище?- веднага щом ме попита всички събития се върнаха и сърцето ми се сви. Всичко това се случи едвам сутринта. Имах чувството, че е цяла вечност.
- М, беше ми зле. - реших да излъжа.
- Ясно, а сега как си?- улавях подигравателен тон в гласа му.
- Перфектно.- завърших разговора аз с фалшива усмивка.