Хари
След намирането на тази бележка, се върнах в колибата. Видях Гас да лежи на дивана,гледайки някакъв мач.
- Ейй,къде беше?- попита ме Гас, другия пазач. Той беше и един пазач ..
- Ъъ, да работя. Очевидно.- отвърнах му аз.
- Нямаш спирка, а?- каза той с насмешка.
- А ти някога да си започвал?- отговорих му аз със същата насмешка.
- Няма и да започна.- каза той с усмивка, след което отпи от бирата си.
- Ееее, по кой викаше така се едно са те ебали?- попита ме той и аз ококорих очи от изненада след което той се изсмя.
- Е?- повтори той.
- По едно момиче. Беше се вмъкнала.- отговорих му аз.
- И беше ли секси?- попита ме той, се едно си е напълно нормален въпрос.
- Откъде да знам..не съм я оглеждал.- отвърнах му аз.
- Поне забавна? Някоя, която може да ти върже?- продължаваше да пита недоумяващо.
- Нее, престании. Тя просто е поредната странница. Това е.- казах аз, надявайки се да спре да ме пита. Беше неловко.
- Тогава защо се изчерви веднага щом те попитах?- гледаше екрана на телевизора, но долавях усмивката му поне от километри.
- Знаеш, че си имам гадже нали?-казах аз, надявайки се да съм му убил надеждите.
- Дада, гааджее.- започна да се смее гръмогласно той- От 2 години сте заедно и още не си я чукал.
- Но я обичамм..- опитах се да го убедя в противното. Но едвам убедих себе си. Звучах абсурдно.
- Не на мен тия.- продължаваше да се смее.- това че го мислиш, не значи, че го чувстваш, мой приятелю.- каза той и ме потупа по рамото.
Това ме накара наистина да се замисля. С нея сме заедно от 2 години. Тя е красива, умна, свестна...добра. Някак си твърде перфектна. И това ми харесваше.
Преди няколко месеца, когато уволниха баща ми, тя си тръгна. Замина за Франция. Знам, знам. Каква промяна само..не знам дали още сме заедно, не сме говорили отдавна, но вече почти не се сещам за нея. Това трябва да е зле, нали..?
- Еее, аз ще си тръгвам. От тук поемаш ти, нали?- казах му аз, вече изправен.
-Да, добре..тръгвай.- гризеше ме съвестта да оставя това място с него, но деня беше дълъг..искам да поспя.
- Ще се видим- казах аз, излизайки.
- Не забравяй това, което ти казах- чух го да казва.
- Кое?- подадох се на вратата.
- Да следваш сърцето си..ии оная си работа- засмя се и преструвайки, че не съм го чул, излезнах.
***
Вече бях в града. Дали да се върна..вкъщи..вероятно са заспали. Ще мога да се наспя и вероятно после да излезна с Лиам да му обесня..не за друго,просто искам да съм колкото се може повече време навън.
Ии като говорим за Лиам..телефона ми извибрира и се показа неговото име на екрана.
- Заавейй, Харуу- о боже, напил се е като свиня.
- Къде си?- казах аз сериозно. Знаех, че трябваше да го прибера.- Още ли си на онова парти?
- Нии знаам. Ти ми кажж, приинцесио- продължаваше да брощулеви той.
- Добре..идвам.
- Ни мее изууставяй, скупа.
Затворих телефона и се запътих към къщата.
Защо не мога просто даа се прибера и да се наспя, а вместо това винагии да изскача нещо..
В същото време една линейка профуча покрай мен. Сигурно е поредната катастрофа..
ŞİMDİ OKUDUĞUN
As If There Is No Tomorrow
Hayran Kurgu- Знаеш ли..луната е като любовта. С всеки ден става се по-силна. Но в края трябва да забравиш всичките й фази и искаш или не, да продължиш напред.. Еее мисля че това е края. - Да, но фазите не спират да се повтарят. И любовта продължава, искаш ил...
