Глава 3

28 7 0
                                    


***


Какво се случи ? Какво се случи с мен ? С моя разсъдък ? В какво се превърнах ?
Ами ако всичко е лъжа , всичко досега ? Ами ако историята ми не е истинска?
Чаша , глътка и щастливо хапче преди лягане...

Мислех , че мога да поправя всичко сторено от мен самата, да бъда героят на самата себе си. Да изгладя всяка грешка и да я наредя в черния пъзел залепен за моята душа. Жадувах да намеря утеха в някого и нещо, но това така и не се случи. 

Заключена в своите мисли , седя сама в тази бяла стая. Картичката на меката стена- да тя бе единственото спасение за мен през последните години. Мълчанието беше моето най-силно оръжие , защото знам , че скоро моментът ще настъпи. Ще направя необходимото , за да изтръгна чуждата вина от себе си. 

Ходя по тънък лед , надявайки се , че той ще се пропука. Няма какво да правя повече освен да се отпусна в студа любим. 

"Мария !" 

Търсих решения, нереални сценарий на моето освобождение от затвора , но никое не бе логично. Опитах да покажа своята любов , опитах да поправя всичко , но тази вина изяждаше всичко в мен... Всяка вечер лягах със страх да не сънувам техните лица. 
На двете деца , чиито живот аз отнех. 

Светлината на фаровете на колата убиец , която озари  лицата им в тъмната вечер. 
Гримасата на смъртта в техните лица , когато колата се вряза в  телата невинни , пробивайки с жестокост плътта им тъй нежна. Не се забравят.

"Моля ви!" 
"Спрете умолявам ви нещата ще се оправят, имайте ми доверие! Ще направим последните изследвания другия месец и тогава ще вземете своето окончателно решение"

Броя стъпките си, стискам палците си , свивам раменете си , докато ходя от страх , че хората виждат вината изписана върху лицето ми. Не се усмихвам , не искам да гледам хората в очите...ще се оправя , но трябва ли да се оправя... трябва да има справедливост, аз трябва да бъда наказана. 

Излея ли болката си , счупя ли черупката си , кой ще смее да ме погледне , кой ще допре ръка до моето рамо ? 

***

Аз съм луда така казваха хората около мен, докато носеха хапчетата ми сутрин.
Бояха се от мен, но в очите им съжалението проблясваше.

Всичко е лъжа. 






/не е редактирано/

Бял Катран (BG)Место, где живут истории. Откройте их для себя