Бял Катран (BG)

Част втора

Глава 1

-Ти си бил... - сълзи започнаха да се стичат по бузите й. От носа й капеше кръв. Буца се бе загнездила в гърлото й , защото за пръв път бе успяла да зърне лицето на човека , който я измъчваше, който я бе заключил да изгние в собствените й лайна- ...Ти ми причиняваш всичко това... ти излъга тях , ти излъга всички ни ... -хлипаше от ужас , задавяше се от всяка следваща дума , защото езикът й бе хлътнал навътре в гърлото от ужас. - Ти си чудовище!
...НИКОЙ!... НИКОЙ!... НИКОЙ!.. няма да те разбере ... - Мария седеше завързана за рамката на леглото. Не беше ставала от там сигурно цяла седмица. Той не искаше да я изправя. Болката от схванатото й тяло щеше да я довърши. Но рано или късно трябваше да го направи. Кръвообращението й не стигаше до крайниците. Краката и бяха сини , капилярите и бяха като паяжина на паяк , която се разстилаше от прасците до бедрата й. Краката й имаха този наситено син отенък , че не беше сигурно дали тя щеше да успее да се изправи и да стъпи на тях. Но трябва. Той я иска жизнена. Но тя беше жива мърша. Китките й бяха протъркани от постоянните гърчове на измършавялото й тяло. Белезниците се затягаха все повече и повече , докато самите й ръце не откажеха .

Тъмна сянка доближаваше тялото й. На главата й имаше рана явно от някакъв остър предмет. Нещо метално , нещо достатъчно здраво , което би могло да разбие черепа й на парчета, ако беше използвано правилно.Явно това е било просто предупреждение. От кестенявите й къдрици бяха останали няколко кичура коса пълни с пръст и прах. Тя беше тук от доста време. Той я пазеше през годините. Според него , тя обожаваше това място.

Всяка вечер викаше неговото име, защото й липсваше и го обичаше . Драскаше с нокти по дървото , докато треските се забиваха болезнено в кожата под ноктите й. Докато те разкъсваха тънката й плът.

-Време е за баня , мамо.

***