Untitled Part

43 4 8
                                    



***

Седеше отпусната на кревата, гледайки в мрачния таван. Съдеше света около себе си за последен път. Поемаше по пътя на изцелението бавно, докато крайниците й не започнаха да изтръпват. Щеше да ги види и да ги прегърне със своите ръце изцапани в кръв.Тялото й бе хладно, ръцете отпуснати , а ножът лежеше в локвата кръв до леглото.В очите й имаше сълзи на смирение. Луната огряваше усмивката на лицето й 

***

Бял Катран (BG)Where stories live. Discover now