Когато дойде този момент:
"Трябваше да го оставя, защото всичко това беше грешно. Затова просто реших да си тръгна без да казвам нищо..."
В главата ми:
"Ооо сладкоо...!!! Но защо имам чувството, че това няма да се случи?"
И продължава:
"Тъкмо щях да изляза през входната врата, когато той се появи от някъде, хващайки ме за ръката и обръщайки ме към него.
- Остани заради мен...
Тогава той ме целуна и аз реших да остана.."
Този път го приемам спокойно:
"Ами какво да кажа. Аз си знаех, че няма да се разделят тъй че... Нека просто продължа да чета."
Да понякога просто го приемам твърде спокойно и продължавам да чета.😂😂😂
YOU ARE READING
WHAT! Noo....
HumorТакам това няма да е исторя, както май се подразбира. Пиша го не с цел да убидя някой или нещо такова. Също така не искам да има коментари от сорта на "Хубаво е, че копираш и не можеш да си измислиш сама, какво да пишеш!". Защото не е това! Та ако н...
