Благодарих на господ , че Дейв се появи.
- Ти пък кой си? - измрънка ядосано Ерик .
- Какво значение има? Хайде пусни я. - предупреди го отново Дейв.
Той изръмжа и ме блъсна в стената, и аз отново се срутих на земята като безпомощно детенце. А Ерик се насочи към изхода, но беше прекъснат от Дейв, който му се изпречи на пътя и го удари с юмрук в лицето, при което Ерик падна на земята и му потече кръв от носа. Аз продължавах да стоя без да реагирам, когато Ерик беше хванат за яката и извлечен навън като развалена маруля.
- Той направи ли ти нещо? - подаде ми ръка за да се изправя.
- Благодарение на теб не. - подсмръкнах и хванах ръката му, въпреки сълзите който още се стичаха по лицето ми. Мразех някой да ме вижда толкова слаба.
- Радвам се че дойдох на време! - усмихна се.
- И аз. - казах и се усмихнах.
- Ъм гладен ли си ако искаш да хапнем нещо? - попитах, опитвайки се да сменя темата, не исках да говоря за това.
- Да с удоволствие бих хапнал с теб.
- Добре нека видим какво има за ядене.
Намирахме се в кухнята аз ровех из хладилника за реша какво да направя за ядене а той се бе настанил спокойно на масата. Въпреки че бях с гръб към него, можех да усетя погледа му по тялото ми. Малко по късно усетих как става от стола си и увива ръце около талията ми, притисна ме към себе си и започна да поставя малки целувки зад ухото ми. Бях се фокусирала върху целувките му и изцяло забравих, че ще приготвям обяда, който все още не бях решила какъв ще е.
- Ако продължаваш така ще останем гладни. - едва говорех просто се топях пред всяко негово докосване.
- Нямам - нищо - против - късния - обяд. - каза накъсано измежду целувките.
Мигом след това се обърнах към него и слях устните ни , усетих как езикът му молеше за разрешение , което веднага му дадох. Езиците ни се галеха нежно един друг в момента в който бях повдигната и оставена на кухненския плот. Бях разкрачена и той се намираше между краката ми. Протегнах ръка към колана му за да го разкопчая, и така с моя помощ дънките му се намираха някъде на земята. Свали ме от плота след което бавно плъзна ръце към дупето ми стисна го и ме повдигна за да увия крака около кръста му. За момент се отдели от целувката и попита:
- Ъм.. къде е стаята ти?
- На втория етаж, втората врата. - промърморих задъхана и отново слях устните ни.
Бутна вратата с крак и влезе вътре. Остави ме на леглото отдръпна се за момент да свали блузата си и се хвърли върху мен. Поставяйки малки целувки на врата ми , ръцете му се плъзнаха към края на блузата ми и го захванаха дърпайки я нагоре за да я премахне от тялото ми после я захвърли на някъде. Черните му боксерки , вече едва побираха малкия му приятел. "Да бе малък" - обади се едно гласче в главата ми. Дънките ми последваха блузата му, а той хвана ръцете ми и ме повдигна малко от леглото и после плъзна ръка по гърба ми за да разкопчае сутиена ми.
Долепи устни до едната ми гърда захапа нежно после засмука при , което изстенах от удоволствие , слизайки бавно надолу при което достигна бикините ми и плъзна ръце по тях сваляйки ги от мен.
Вече бях напълно гола пред него. Мигом след това ни преобърнах и вече бях отгоре му. Сега бе мой ред. Наведох се към перфектно оформеното му тяло. Докосвах с устни всяко едно място и прокарвах ръце по плочките докато не напипах боксерките му и ги смъкнах.
Хванах дължината му в ръка и я надигнах леко към устата си след което я целунах. Правех кръгчета с език около главичката , защото знаех това колко влудяваше момчетата и после бавно я поех, движейки главата си напред - назад
Усетих , че се напряга това зачеше само едно. Не губих повече време и го възседнах.Сложи ръце на тялото ми, с което ми помагаше да се движа. Постепенно с всеки тласък влизаше все по навътре и ускоряваше темпото.
Накрая достигнах кулминацията си и изпълних стаята с викове и Дейв ме последва след което се проснах на леглото неподвижна.
YOU ARE READING
Student's Life
RandomЛуиза е на 20 години живее с най добрата си приятелка Ема в Маями. Двете живеят на брега на Маями и всяка събота и неделя организират големи купони в къщата им. Луиза е била наранявана веднъж от момче което е обичала , за това си е обещала без повеч...